Джуд Деверо - Кралицата дева

— Той е приятно и любознателно дете. Може би е повече ланкон, отколкото предполагам — подметна Джура.

Роуан седеше на ръба на леглото и размотаваше ремъците на ботушите. Имаше угрижен вид. На върха на езика й беше да попита какво има, но не го стори. По-добре бе да стои настрана от този мъж, който само временно й беше съпруг.

— Предполагам, че няма да спим заедно — каза тя.

— Какво? А, не, разбира се, че няма. Има достатъчно кожи. Ще си постеля на пода. Ти легни на леглото.

Джура смръщи вежди. Събу ботушите и панталоните и се шмугна в голямото, празно легло. Лежеше с отворени очи, докато Роуан се наместваше между кожите на пода. Напрежението витаеше във въздуха и тя не успяваше да заспи.

— Луната е ясна — прошепна Джура.

Роуан не отговори и тя помисли, че може вече да е заспал.

— Джура — тихо промълви той след време.

— Да? — отвърна тя по същия начин.

— Съмнявала ли си се някога в себе си? Случвало ли ти се е да знаеш, че си права, но някъде дълбоко в тебе да се таи зрънце съмнение?

— Да. Чувствала съм се по този начин.

Той не каза нищо повече и след малко тя долови равномерното му дишане. Дълго време си блъска главата, за да разбере какво имаше предвид с тези думи, но така и не намери отговор.

На другата сутрин всички ириали от поселището станаха в ранни зори. Бяха нетърпеливи да се видят с роднини и приятели, с които от дълго време не се бяха срещали, а и желаеха по-добре да разгледат англичанина, който бе техен крал сега.

Джура стоеше и наблюдаваше Роуан, който си пробиваше път между хората и виждаше как лицата им светваха, когато се обръщаше към тях на родния им език. Нямаше и следа от избухливия му нрав, който така често проявяваше пред нея. Вместо това бе спокоен, кротък, умен, със завладяващо присъствие.

— Той е дяволски сладкодумен — каза Гералт на Джура. — Внимавай да не се увлечеш по него. Все някой трябва да запази ума си, когато глупакът ни въвлече в някоя война.

Джура отпи няколко глътки от горещото ябълково вино.

— Той не иска война, а мир.

— Какво човек желае и какво постига са две различни неща. Ако ще яздим през земите на вателите, приготви се за бой. Брита ще бъде доволна ако го убие, както неговият баща уби съпруга й.

— Може би Брита вече се е изморила да воюва — отбеляза Джура. — Сигурно и тя желае да види отново сина си.

Гералт бе потресен.

— Готова си да предадеш страната си заради англичанина?

— Разбира се, че не. Той никога няма да успее да обедини когото и да било, но остави го да опита. Кой ще го последва? Та той смята да ожени ириали за ватели. Нали знаеш, че ириалите няма да се съгласят? Той ще бъде спрян преди да започне.

Ксанте стоеше до тях и в отговор на нейните думи каза:

— Погледни го! Заобиколен е от възторжени погледи. Те ще го последват. Тихо! Ще говори.

Джура с интерес наблюдаваше как Роуан се качи на една пейка и се обърна към хората. Цяла сутрин ги бе чувала да си шепнат за Портата на Света Елена, значи хората са разбрали, че я е отворил. Но по лицата им беше изписано и недоверие. Те нямаше да приемат този човек само заради древната легенда.

Гласът на Роуан и превъзходният му ланконски обаче подействаха хипнотизиращо. Говореше бавно, така че всеки звук се улавяше от насъбралите се. Никой не кашляше, не помръдваше, дори децата стояха кротко и слушаха.

Роуан им описваше една страна, в която царят мир и спокойствие и където мъжете и жените могат да яздят надалеч без да се страхуват от нападенията на други племена. Разказваше за хубави пътища, за разпределение на благата между племената. Как ириалите ще заменят своите тъкани с накитите на вателите или пък с конете на феарените. Той разказваше как няма повече да умират младите мъже, защото няма да има нужда да се краде от другите племена.

Роуан рисуваше един прекрасен свят, в който ириалите свободно пътуват през земите на вателите и феарените, за да стигнат до поалените, които ще им разкрият тайните на билките и лечението с тях. Когато спомена, че ако билките на поалените са наистина целебни, то тогава ще могат да се преборят и със смъртта, в очите на много хора заблестяха сълзи.

— Ние ще вземем лекарствата от поалените — рече Гералт, но замлъкна, когато хората впериха гневни погледи в него.

Роуан точно казваше, че единственият начин да се изгради този прекрасен свят е да се обединят племената.

— По добре да се бием! — възрази Гералт войнствено.

Хората му изшъткаха и се обърнаха към Роуан, който изчакваше да се смълчат.