Джуд Деверо - Кралицата дева

— Народът на Ланкония трябва да стане единен — тихо продължи Роуан и хората неволно се приближиха, за да го слушат по-добре.

Той им разказа за плана си да обедини племената чрез женитби. Преди някой да успее да му зададе въпрос, Роуан попита има ли доброволци — храбри мъже и жени, които искат да живеят, а не да умират за своите племена.

Той се усмихна широко и попита кои благородни души са готови да пожертват всичко и да се оженят за някой от тези снажни, красиви, млади и здрави ватели.

Джура и Гералт бяха почти стънкани от доброволците, които се втурнаха напред. Джура стоеше прикована на място, поразена от убедителния начин, по който говореше Роуан.

Гералт обаче не бе впечатлен. Той си проби път през тълпата и застана отпред.

— Ще изпратите ли децата си на масово заколение? — изрева той. — Този англичанин не знае нищо за нас. Той ще ви поведе на сигурна смърт. Вателите ще избият всички ни.

Джура с ужас видя как тримата рицари на Роуан се нахвърлиха срещу Гералт и го повалиха на земята. Тя, както и Ксанте с още двама гвардейци, се спуснаха натам без да се замислят.

Джура сграбчи Нийл за косата и опря ножа в гърлото му.

— Пуснете го! — заповяда тя и притисна ножа така, че тънка струйка кръв потече по яката му.

Нийл пусна Гералт и започна да се надига. Останалите английски рицари последваха примера му. Тълпата с любопитство наблюдаваше разиграващата се сцена.

Разгневен, Роуан слезе от пейката и застана до Джура.

— Пусни го! — на свой ред заповяда той.

— Но той нападна брат ми. Ще му прережа гърлото. Стиснат в здрава хватка от жена, Нийл се чувстваше ужасно унизен, за да може да каже нещо.

Уотълин се изкопчи от ръцете на Ксанте и се озъби:

— Това, което той каза, е равно на предателство. Роуан стисна здраво ръката на Джура, докато тя пусна Нийл, след което я отведе към каменния заслон, където можеха да останат насаме.

— Защо? — попита той. — Защо ми попречи да кажа каквото трябваше. Хората ме слушаха. Ти си ми съпруга, помощничка. Нима ще пречиш на всеки мой план?

— Аз? — задъхвайки се, попита тя. — Твоите хора нападнаха брат ми. Нима очакваше да стоя настрана и да позволя да го разкъсат?

— Аз съм твой крал и когато ми се противопоставяш това е равносилно на измяна.

— Измяна? — очите й се разшириха. — В Ланкония кралската корона трябва да се заслужи. Тал те посочи за крал, но ние можем да те свалим. Ние не сме като твоите глупави англичани, които приемат сина на краля за свой крал, дори и да е непоправим глупак. Гералт има правото да говори, така както всеки човек; дори по-голямо право, защото и той като теб е син на Тал. Освен това всичко, което той каза, е вярно.

— Ириалите са готови да ме последват — отбеляза Роуан. — Означава ли, че ти и брат ти не искате да продължа? Така ли е? Мислиш, че ако не успея да обединя племената, хората могат да поискат твоя войнолюбив брат да седне на престола? Затова ли работиш за моя провал?

— Ти си самомнителен, властолюбив глупак — изкрещя тя. — Всички искат да постигнеш целта си, но тези от нас, които са родени тук, знаят, че това е невъзможно. О, да, ириалите те слушат. Ти произнесе чудесна реч. Почти ме накара да пожелая да се омъжа за вател. Но ако отидем при Брита с тези млади хора, тя ще потрие ръце от удоволствие и ще ни избие до един. Брита страстно желае дотолкова да отслаби ириалите, че да успее да заграби земите им. Тя има въпиеща нужда от житните ни поля.

— Тогава сам ще отида при нея — каза Роуан. — Ще поговорим на четири очи.

— И тя ще те вземе за заложник, а за да те освободи ще поиска богат откуп.

Роуан се приведе напред и почти докосна лицето й.

— Тогава недейте да плащате откупа. Ако ме вземе за заложник, считайте че не заслужавам кралската корона.

— И да допуснем вателите да държат нашия крал? — смая се Джура. — За подобно жестоко поругаване ние ще избием всички ватели. Ще…

Тя не довърши, защото Роуан я целуна. Той не успя да измисли друг начин, за да я накара да млъкне. Джура му отвърна с цялата си енергия, породила се от натрупания към него гняв.

Едрата му ръка обхвана тила й, извърна главата й, за да може по-добре да целува устните й. И Роуан я целуваше силно, жадно.

— Не воювай с мен, Джура — промълви той, притиснал се до бузата й. — Бъди моя жена. Бъди до мен.

Тя го отблъсна.

— Ако това да съм твоя съпруга означава да не се намесвам докато ти водиш народа ми към гибел, то бих предпочела да умра.

Роуан се изправи.

— Моят баща ми възложи задача, която смятам да изпълня. Според теб войната е единственият начин да се разреши проблема, но мога да те уверя, че съществуват и други пътища. Само се надявам тези ириали да случат повече в брака си, отколкото аз. — Рязко се обърна, готов да се отдалечи.