Джуд Деверо - Кралицата дева

Никой не може да се промъкне в града на Брита и да стигне до кралицата на вателите, без да бъде заловен и подложен на изтезания.

Но ако успеят? Какво ще стане, ако съдбата е благосклонна и те стигнат невредими до Брита? Ако нещата така се наредят, че този сладкодумен крал има възможност да поговори с нея? Ще може ли Роуан да я убеди да изпраща млади мъже и жени да се женят за ириалите?

— Помисли си колко силен ще стане — говореше Силеан. — Ако обедини дори само ириалите и вателите, ще бъдем два пъти по-силни.

— Не споменавай за това на Гералт — каза Джура и моментално съжали. Прозвуча някак странно, сякаш се опитваше да измами брат си. — Говори ли вече с англичанина? Кой друг освен нас тримата ще пътува?

— Дейр, разбира се. Брита не е виждала сина си от дете. Няма да му стори зло.

— Освен ако не реши, че е повече ириал, отколкото вател. Кой друг?

— Ще сме достатъчно — каза Силеан. — Няма да водим цяла тълпа, я! Колкото по-малко сме, толкова по-безшумно ще се промъкнем. Сега ще съобщим ли на Роуан? Е, ако успеем да го откъснем от жените. Може би е по-добре, че не съм му съпруга. Много щях да ревнувам.

Джура погледна към Роуан. Косите му, с цвят на злато, го правеха лесно различим. Беше заобиколен от хубави млади момичета, които май не можеха да устоят на изкушението да докоснат светлокосия крал. Роуан имаше онова невинно изражение, което мъжете придобиват, когато искат да изглеждат безпомощни, за да могат после да поискат от жената всичко, което пожелаят.

— Да ревнуваш от такива глупачки? — попита Джура, едва поемайки си въздух. — Трябва да се случи нещо много повече, за да започна да ревнувам. Хайде, ела да го посветим в плана ти, преди да е заговорил отново и да убеди стотици майки да зарежат децата си и да го последват.

Сините очи на Роуан потъмняха.

— По-скоро земята ще се разтвори и мъртвите ще излязат — тихо каза той. — По-скоро от небето ще се изсипят кървави дъждове, дърветата ще изсъхнат и почернеят, камъните ще се превърнат на хляб, отколкото да се промъквам към лагера на две жени и бившия любовник на сън рита, придружен от съпругата си.

Джура погледна Силеан с поглед, с който казваше: „Нали те предупредих?“.

— Роуан, моля те — увещаваше го Силеан. — Чуй ме! Познавам пътя през гората. Дейр е син на Брита, а Джура е силна и съобразителна и…

— Жена! — кресна той.

Бяха в къщата на лелята на Джура, далеч от любопитните погледи.

— Не знаете ли вие, ланконите, разликата между мъжа и жената? Жените не се бият.

— Позволи да го направя, за да те спечеля! — отвърна му Джура разпалено.

— Внимавай какво говориш — прекъсна я Роуан и премести погледа си към Силеан. — Ще взема рицарите си. Познавам ги добре и те ми се подчиняват. Ти ще ни начертаеш карта. Дейр също може да дойде, ако няма да се наложи непрекъснато да вардя гърба си от ножа му.

— Обвиняваш Дейр, че… — започна Джура, но Силеан я прекъсна.

— Няма да начертая картата. Тя е в главата ми. Да се срещнеш тайно с Брита е единственият ти шанс да я накараш да те изслуша и само аз мога да те заведа. Дейр ще дойде, защото е неин син.

— Но жена ми остава тук — заяви Роуан категорично.

— Не! — възрази Силеан. — Джура идва с мен. Така както ти разчиташ на твоите рицари, така и ние с Джура сме се сработили добре.

Джура се облегна на стената. Знаеше кой ще излезе победител в този словесен двубой. Силеан притежаваше нещо, от което Роуан се нуждаеше, и приятелката й нямаше да го отстъпи даром.

Тази нощ Джура спа сама в малката спалня. Обръщаше се и се мяташе в леглото. Ослушваше се към вратата, очакваше да влезе Роуан, но той не дойде. Час преди зазоряване тя напусна самотното легло и на пръсти се измъкна от къщата. Вече беше вбесена. Англичанинът може и да си има някаква своя, чуждоземна причина да не спи с нея, но тя щеше да го убие, ако той я бе унижил, докосвайки друга жена.

Спящи тела се търкаляха навсякъде, но тя не успя да намери Роуан между тях. Джура събуди Силеан и двете продължиха да го търсят в различни посоки.

Слънцето бе високо в небето, когато отново се срещнаха. Силеан поклати отрицателно глава. Джура се намръщи и тръгна да дири оръженосеца на Роуан — Монтгомъри. Високото, тъмнокосо момче сплиташе гривата на масивния боен кон на Роуан.

— Къде е той? — попита Джура. Монтгомъри я погледна изненадано.

— Кралят не е ли с теб?

Джура бе обхваната от подозрения.

— Кога го видя за последен път?

— Тъкмо преди да си легна. Той се прозя и каза, че го чака яка езда, та си помислих… — момчето млъкна сконфузено.