Джуд Деверо - Кралицата дева

— Не! — спря го тя, хващайки го за ръката. — Не настоявай! Хората ти вярват. Видях очите им. Те ще те последват. Моля те — не ги води на сигурна смърт!

— Има само едно нещо, за което искам да ме помолиш. Преди всичко ти си моя жена. Трябва да ме обграждаш с уют и спокойствие, когато се връщам от битките. Да се грижиш да имам топла храна и може би някой ден да гледаш децата ми. Но запомни — не смятам да управлявам моята страна, следвайки съветите на жена. — Той напусна заслона.

Джура стоеше в мрака. Започна да й става студено. Едва сдържаше гнева си. Този човек трябва да бъде спрян. Тя знаеше, че хората ще тръгнат след него, тъй като те реагираха по същия начин, по който и тя, когато за пръв път го видя край реката. Тогава тя бе готова да го последва накрай света. Но сега вече съзнанието й се бе избистрило и тя можеше да го слуша, без да е заслепена от красотата му.

На всяка цена трябваше да предприеме нещо, за да го спре. Джура се готвеше да тръгне, но някой й препречи пътя.

— Силеан? — изненада се тя, невярваща на очите си.

— Да — отговори Силеан. — Може ли да поговорим?

Джура чуваше шума на тълпата и почувства, че тръпне от нетърпение да се смеси с нея. Може би щеше да успее да възпре хората да последват Роуан.

— Все още ли го ненавиждаш? — попита Силеан. Джура едва сдържа гнева си.

— Смяташ, че толкова много го исках за себе си, че предадох приятелката си ли?

— Не бях права — промълви Силеан. — Просто ревнувах.

Нещо в тона й накара Джура да се успокои.

— Ревнувала си? Да не би да го обичаш?

— Да — простичко отвърна Силеан. — Обикнах го от пръв поглед. Той е с такова добро сърце, Джура. Толкова е мил и разсъдлив, а сега е готов да рискува всичко, за да обедини племената. Роуан знае, че може да бъде убит.

— И затова иска да вземе със себе си няколкостотин ириали? — не се стърпя Джура. — Чудесно хрумване, няма що. Но благородният подтик няма да им спаси живота, когато Брита ги нападне.

— Може би тя няма да го направи. Може Бог да помогне на крал Роуан, както му помогна да отвори портата.

— Какво? — Джура не успя да прикрие изненадата си. — Бог не защитава слабите водачи, той ги убива — и тях, и наследниците им. Силеан, не е възможно напълно да си си загубила ума. Не е възможно да вярваш, че Брита ще позволи на триста ириали да пресекат нейните граници. Нима мислиш, че ще им изпрати приветствие за „добре дошли“? Може, но във вид на стрели.

— Отивам с него — отсече Силеан. — Чух го докато разговаряхте, че ще тръгне сам към Брита. Затова ще го придружа. Знаеш, че прекарах три години в плен при вателите и зная пътя през гората, по който може да се стигне до града на Брита.

— Но това означава сигурна смърт — прошепна Джура.

— Това е шанс, от който трябва да се възползваме. Това, което той иска, е правилно. Джура, добре запомни думите ми. Роуан ще се опита да осъществи плана си, независимо дали ще тръгна с него. Трябваше да го видиш, когато идвахме към Ескалон. Яздеше към трите момчета зерни, сякаш Господ бе наметнал защитен плащ на раменете му. Застана лице в лице срещу Брокаин и поиска сина му. А Брокаин се подчини. О, Джура, трябваше да го видиш!

Джура тръсна глава.

— Виждам го всеки ден и виждам как не прави никакви опити да ни разбере, но настоява ние да го разберем.

— Не е вярно. Той знае нашия език и историята ни. Облича се като нас и…

— Той носи дрехите, които майка ми уши за Тал. Силеан пристъпи напред.

— Джура, моля те, изслушай ме. Дай му шанс. Може да успее да обедини племената. Помисли за това! Помисли колко е хубаво да яздиш спокойно, на воля, без охрана. За обмяната на стоки между племената. — Гласът й се сниши. — Помисли си и за търговията с други страни. Та ни бихме могли да носим рокли от коприна като сестра му Лора.

— Тогава…

— Джура, чуй ме — помоли я Силеан.

— Какво мога да направя, за да помогна? Той ще отиде при Брита, независимо от това, какво ще му кажа. Просто не искам да води народа ми на заколение.

— Тръгни с нас!

— Какво? — не вярваше Джура. — Да отида някъде, където не искам да стъпи крака ми? Да жертвам живота си заради мечтите на някакъв смахнат англичанин, когото дори не харесвам?

— Да — каза Силеан. — Това е нашата единствена възможност. Ако успеем да издебнем Брита насаме, за да може Роуан да поговори с нея, смятам, че тя ще го изслуша. Той е изключително сладкодумен.

Джура се облегна на каменната стена. Ако тръгне с Роуан, това със сигурност щеше да означава краят на живота й.