Джуд Деверо - Дукесата

Когато приборът изчезна в дрехата й, тя усети нечий поглед. Икономът я гледаше втренчено. Клер потръпна и върна вилицата на мястото й.

На следващия ден поиска да говори с Хари.

— Трябва да правя нещо.

— Можеш да правиш всичко, каквото ти харесва — отговори той по обичайния си начин.

— Мога ли да дойда с теб? — През последните дни се виждаха само по време на храненето, но не разговаряха. Той всеки ден ходеше на лов с баща й и с още няколко мъже, които му гостуваха от Лондон.

Хари отначало се намръщи, но след това се помъчи да се усмихне. Смяташе, че ловът не е за жени. Бяха прекалено шумни.

— Разбира се, че можеш. Но трябва да спазваш правилата.

Клер обеща. Беше готова на всичко, само да избяга от убийствената скука в къщата. Обеща на Хари, че ще мълчи и няма да му пречи.

Но щом се метнаха на седлата и потеглиха, Клер го засипа с порой от думи, насъбрали се през самотните й седмици. Беше зажадняла да си поговори с някого.

— Хари — каза тя тихо, за да не я чуят другите — отдавна исках да те питам как посрещна майка ти новината за брака на Лотрис. Не съм чула дори да се шушука из къщата.

Избягна погледа му, защото това не бе истина. През последните дни неведнъж беше чула да се приказва, но когато приближаваше, хората веднага млъкваха. На два пъти за малко да последва примера на Маймунката и да долепи ухо до някоя врата.

Хари я погледна изненадано.

— Мама, естествено, желае само щастие на дъщеря си. Каза, че ако знаела за желанието на Лий да се омъжи, щяла да й направи хубава сватба. Но тъй като Лий сама се е опозорила, мама не смята за уместно да я възнаграждава със сватбени празненства и със зестра.

Клер избягна погледа му. Дукесата отново ловко бе съумяла да използва нещата, за да не даде на Лотрис ни грош. Дали младоженците въобще имаха средства за съществуване?

— Не знаеш ли кой беше човекът, който ги венча? — попита Хари.

— Откъде да знам? — Клер се постара да отговори с безгрижен тон.

— Мама ме разпитваше за него. Предполагам, че е пратила някого да проучи. — Хари се усмихна. — Не е много доволна от този свещеник. Убедена е, че е можела да накара Лий да не се омъжва, ако този човек не беше извършил венчавката веднага.

Клер едва сдържа усмивката си. Да, всичко лошо, което си бе помислила за старата господарка на къщата, се оказваше истина. Тази ужасна жена искаше само едно — дъщеря й да й слугува цял живот.

Как ли щеше да реагира, ако научеше, че Тревилиън й бе скроил този номер? Само веднъж се срещна с тази жена, но не вярваше, че е способна лесно да прости. Какво ли щеше да стори, ако откриеше, че вторият й син се крие в западната кула и посяга на абсолютната й власт? Ами ако разбереше, че и тя, Клер, е участвала в заговора?

— Клер? — попита Хари. — Не ти ли е добре? Много си пребледняла. Може би ще е по-добре да се върнеш в къщи?

— Не, нищо ми няма — промърмори Клер и се усмихна. За нищо на света не искаше да се върне в онази къща с нейната убийствена скука.

Осем часа по-късно обаче си мислеше с копнеж за тихото спокойствие на Брамли. Хари я беше завел при нещо, което нарече стрелбище — един затворен от три страни покрит навес — и й обясни, че трябва да стои мирно и да не обелва нито дума. Нямаше на какво да седне, освен върху влажната земя. Хари и един човек, който непрекъснато зареждаше пушките му със сачми, отидоха в отсрещния край на стрелбището и през целия ден стреляха по птиците.

Десетина минути след като се подслониха под навеса, заваля — не беше проливен дъжд, а тихо постоянно ръмене. Покривът течеше. За съвсем кратко време Клер се намокри до кости.

Хари я попита дали все пак не иска да се върне в къщи, но тя отказа. Искрено го увери, че се чувства прекрасно и не се бои от дъждеца. Знаеше, че няма да я вземе със себе си, ако още първия път мърмореше…

Към един часа поднесоха студен обяд и после Хари продължи да стреля. Той носеше спортен костюм и тя видя, че също е вир-вода, но, изглежда, дори не го забелязваше. Клер си спомни какво й бе казала дукесата за крехкото му здраве, но всъщност той бе здрав като бик.

Клер все така седеше в ъгъла на стрелбището, докато земята около нея с всяка минута ставаше все по-мокра. Наоколо трещяха ловджийските пушки. Питаше се дали няма да се върне в къщи глуха.

Не можа да удържи една кихавица, а Хари тутакси се обърна към нея с разгневено лице.

— Клер, ако не пазиш тишина, ще трябва да се връщаш в къщи. С кихането си плашиш птиците.

— Как едно кихане ги подплашва, а хилядите изстрели — не? — попита тя, без да се замисли.