Джуд Деверо - Дукесата

Клер Уилъгби зърна Хари, единадесетия дук на Макарън и веднага се влюби в него — което важеше и за всички други жени в салона. Но онова, което й завъртя главата, не бе невероятната красота на този мъж. Не бяха и неговите рамене, по-широки от дължината на градинската й мотика, или пък гъстата му руса коса и блестящите сини очи. Нито бедрата му — забележително мускулести от яздене на буйни расови коне, които се очертаваха особено добре под яркозеления килт 1 1 Карирана, дълга до коленете плисирана пола у шотландците, (англ.) — Б.пр. . Не — не онова, което виждаше, покори сърцето й, а онова, което чуваше.

При гледката на килта и на инкрустираната със сребро чанта, която се полюшваше на хълбока му, на костената дръжка на камата, която стърчеше от дебелия му три четвърти чорап, и на карираната шотландска наметка, закопчана на врата с гербова катарама, тя дочу един самотен мъж да свири на гайда. Чу как вятърът беснее над голата шир на шотландското плато и как тръбят фанфари. Чу топовните гърмежи в Кюлодън и плача на вдовиците, които скърбяха за падналите си мъже. Чу ликуването на победителите и покъртителното безмълвие на победените. Чу въздишката на надеждата, когато Бони принц Чарли се разбунтува срещу англичаните, и отчаяните викове, когато го разбиха. Чу предателството на клана Кембъл и воплите и стоновете на шотландците във вековната им борба с Англия.

Всичко това ехтеше в главата й, когато видя Хари да прекосява помещението — един мъж, потомък на много поколения феодални владетели от рода Макарън. Другите жени съзряха само красавеца, но погледът на Клер стигаше по-далеч и тя видя онова, което чу. Можеше да си представи този рус великан начело на тежка дъбова маса, със сребърна чаша в десницата, лицето му озарено от буйния огън в камината, как зове хората си да го последват. Той беше роден за водач.

Хари видя една миловидна млада американка с едър бюст, която несъмнено беше привлекателна. Но онова, което почти я превръщаше в хубавица, бе изражението на лицето й — неизчерпаемата й способност да се удивлява, будният интерес към всичко и всички. Когато го поглеждаше, той имаше чувството, че е единственият мъж на света, когото си струва да чуеш. Любознателност и интелигентност струяха от големите й кафяви очи, а дребната й фигура се движеше живо и бързо, с целеустременост, каквато рядко се среща сред жените.

Хари все повече харесваше енергичността на Клер. Тя не можеше нито секунда да стои на едно място и искаше да разгледа всяка шотландска забележителност. Организираше излетите, сама избираше менюто в ресторанта, а Хари и приятелите му имаха грижата само да се съберат навреме на уговореното място. Освен това Клер беше забавна и го разсмиваше. Понякога говореше твърде много за шотландската история, но той нямаше нищо против, особено веднъж, когато я трогна до сълзи разказът му за едно сражение, състояло се преди повече от век. Изглежда смяташе стотината паднали мъже за истински герои. Когато говореше за тях, очите й придобиваха замечтан и отнесен израз, докато Хари използваше тези паузи, за да огледа възбуждащите й гърди.

Тя тъкмо спомена, че мъртвият му брат е сред нейните кумири, когато Хари глътна черешовата костилка от коктейла и едва не се задуши с нея. Госпожица Клер, винаги готова за решителни действия, го метна на едно кресло, така че той увисна по корем върху облегалката му, и го заудря толкова енергично между лопатките, че костилката прелетя през целия хол и цопна в супника с пунша.

Това премеждие убеди Хари, че Клер е подходяща за неговата цел. Брамли Хауз се нуждаеше от господарка, която мисли и реагира бързо… и да е богата като Клер, разбира се.

Що се отнася до Клер, тя беше дълбоко впечатлена, че един шотландски дук я удостои с вниманието си. В присъствието на Хари едва дишаше от вълнение. Слушаше го, гледаше го и му се усмихваше. Казваше онова, което той искаше да чуе и правеше всичко, което той, по нейно мнение, очакваше от нея. А когато не бяха заедно, мислеше за него и въздишаше.

Майката на Клер беше възхитена да научи, че дъщеря й се е влюбила в един дук.

— Но той е също така и глава на клана Макарън — допълни Клер, но майка й не отговори нищо.

Някога Арва Уилъгби беше ослепителна красавица, а сега се мъчеше да не забелязва натрупаните тлъстини над и под корсета си. Нямаше да изтърве такава възможност за дъщеря си, която според нея прекалено много висеше над книгите. Арва правеше всичко възможно да обучи Клер на изкуството да си хване мъж.