Джуд Деверо - Дукесата

Бе свикнала с тона на майка си, когато даваше указания на кохортата слуги в техния огромен дом на Пето авеню, докато украсяваше за кой ли път салоните за гости. После Клер обичаше да постои за миг зад вратата и да погледа безбройните орхидеи, окичващи камините и таваните, преди да тръгне за библиотеката или музея.

Повечето време родителите не се грижеха за двете си дъщери, защото смятаха, че те се намират в добри ръце при гувернантките. Но Клер и Маймунката скоро откриха колко е лесно подкупването на възпитателките и затова най-често си живееха както им хрумне. Маймунката обичаше компаниите като майка си и беше първа, когато Арва даваше тържество. Гостите винаги оставаха в захлас от нея, защото беше толкова забавна.

Клер, напротив, избягваше компаниите. Предпочиташе да се промъкне в някоя библиотека или музей и да побъбри с хора, които бяха специалисти в различни области на науката. Майка й съвсем не гледаше с добро око на навика на Клер да покани на чай престарял професор, който преподаваше някакъв съмнителен дял на историята. Арва постоянно правеше снизходителни забележки колко парчета сладкиш поглъщат тези кльощави дребни мъже, докато изпият чая си.

— Харесвам интелигентните хора — беше й казала Клер.

Но Арва и Джордж бяха прекалено заети, за да полагат грижи за дъщерите си, докато техният счетоводител един прекрасен ден не проведе с тях онзи ужасен разговор. Сетне, така се стори на Клер, животът им се преобрази за една нощ.

Изневиделица изчезна къщата на Пето авеню, а къщата в Мейн и яхтата на баща й бяха продадени на търг. Тяхното състояние и стил на живот просто се стопиха във въздуха.

Сега от Клер зависеше да създаде ново положение на семейството. Ако се омъжеше за Хари и станеше дукеса, всичко щеше да бъде както преди. Родителите й щяха да вземат онова, за което копнееха с цялата си душа, и по-малката й сестра щеше да получи шанса да оплете в мрежата си богат мъж, който да я носи на ръце.

Докато надничаше от прозореца, Клер се усмихна. За нея случилото се в Ню Йорк беше ужасно, но Хари облекчаваше значително задачата й. Вярна излезе поговорката, че е еднакво лесно да се влюбиш както в беден, така и в богат мъж. Положително не й беше никак трудно да се влюби в един дук.

На третия ден от престоя им в Париж пристигнаха книгите, които Клер беше поръчала още в Лондон. Четеше между пробите и чуваше само с половин ухо непрестанните напомняния и въпроси на майка си.

— Ще ти се покланят ли, когато станеш дукеса? А на мен като майка на дукесата? Как ще се обръщат хората към мен? С Ваша светлост може би?

Много скоро Клер се отказа да й обяснява разликата между висшата аристокрация и членовете на кралското семейство и душата я заболя, когато й обясни, че като майка на дукесата тя няма да получи титла.

Във всички книги се споменаваше семейството на Хари, рода Монтгомъри. В тях прочете колко е старо това семейство и че шотландският му клон, кланът Макарън, поне веднъж е бил предвождан от жена. В началото на петнадесети век един мъж от рода Монтгомъри станал зет в клана Макарън, а после още монгомъровци се оженили за макаръновски жени и приели името Макарън, докато накрая монтгомъровци станали почти самостоятелен клан в рамките на семейството. През 1671 година Чарлз Втори им дал в ленно владение едно херцогство. В книгите много се спекулираше с причините, подтикнали краля към тази стъпка. Някои автори бяха на мнение, че това станало заради дълголетна вярна служба, но се разправяше и клюката, че главата на клана Макарън по онова време изразил готовността си да се ожени за една много грозна и много опърничава жена, която, изглежда, била несъща сестра на краля.

Нямаше значение по какви причини кланът бил въздигнат в херцогски сан: тогава много се спорело какво име да носи семейството в бъдеще. Да се нарича ли и занапред семейство Макарън, а пък херцогството да се казва Монтгомъри, или точно обратното? Изглежда тогава решили този въпрос с хвърлянето на монета. И така днес Хари беше дук Макарън, но името му гласеше Хенри Джеймс Чарлз Албърт Монтгомъри.

През тези парижки дни на Клер понякога й се струваше, че ще рухне под бремето на ежедневните проби, приготовления и приеми, които майка й организираше, но отново и огнево черпеше сили от мисълта, че в края на тази суетня я очакваше Брамли.

Въпреки изтощението нощем често не я ловеше сън и тогава четеше книгите за семейството на Хари и романите на сър Уолтър Скот, в които писателят възхваляваше красотата на шотландските планини и смелостта на техните обитатели. Когато сетне затваряше очи, Клер сънуваше мочурища и армии от войни, които до един бяха красиви като Хари.