Джуд Деверо - Дукесата

В неделя двамата излязоха сами с лодката, гребаха заедно до един остров насред езерото и Хари й помогна да слезе. Клер седеше изправена върху карираното одеяло, скръстила ръце в скута си, докато той лежеше до нея в тревата. Хари носеше старомодна ленена риза с широки ръкави. Изглеждаше захабена от пране, платът й беше добил жълтеникав цвят. Около врата ризата се завързваше с шнур, който Хари беше разхлабил, така че се виждаше гладката кожа на гърдите му. Носеше зелен килт — но не онзи, яркозеления, с който беше тогава в салона, а друг — вече протрит и избледнял от дълго носене. При своите движения той никога не се съобразяваше с факта, че е с пола. Сядаше разкрачен в креслото и се мяташе на коня с типичната за него енергична безгрижност. Носеше се слух, че една млада дама припаднала, когато облеченият в килт млад дук обяздвал пред нея коня си. Сега той лежеше в тревата, разпрострял полата около себе си, пристегнат в кръста с широк колан, и гледаше Клер.

— Много ми харесвате, знаете ли?

Сърцето на Клер туптеше лудо. Не знаеше дали обичаше този мъж, или я омайваше само ослепителната му външност, както твърдеше Маймунката, по-малката й сестра. Но факт беше, че Хари предизвикваше странни неща у нея.

— Аз… аз също ви харесвам — каза тя.

— Питах се дали бихте искала да се омъжите за мен.

Клер се обърна стреснато към него. Беше очаквала този миг, но все пак й подейства като шок. В това състояние не можеше да мисли ясно и нито една дума не й идваше на езика.

— Знам, че искам много от вас — продължи Хари. — Притежавам няколко грозни стари замъка, сред които и една отвратителна къща на име Брамли, която някой ден ще рухне и ще ни затрупа. Имам и куп други проблеми. Но вие наистина ми харесвате.

Клер беше дошла на себе си и се опитваше да разхлаби спазъма в гърлото си. Искаше най-напред да си възвърне самообладанието, преди да отговори. Когато не беше с Хари, я връхлитаха съмнения дали си подхождат един на друг, но тези съмнения заглъхваха, щом го погледнеше. Тогава виждаше само него и чуваше в себе си звуците на гайдите.

Тя се позабави, защото не искаше да оставя впечатлението, че се натрапва да стане негова жена. Докато разглеждаше силните му крака, си помисли, че е готова да изкачи боса снежни планини, само и само да се омъжи за този млад бог и да стане шотландска дукеса.

— Много ли е стара вашата къща? — попита тя и с усилие потисна кикота си.

Хари отметна глава назад и изложи лице на топлите слънчеви лъчи: Имаше дълги и гъсти мигли.

— Не знам точно кога е построена. През дванадесети или тринадесети век. Приблизително по това време.

— Замък ли е?

— Била е някога. Една част от нея е рухнала, толкова е стара, но един от прадедите ми е градил около тази постройка.

Мина време, докато тя разбра какво имаше пред вид.

— Някой е строил фасада около тази част? Твърдите, че във вашата къща се крие замък?

— Ммм — това беше всичко, което той отвърна.

Клер се увлече от фантазията си. Представи си как родът е живял векове наред в един и същи дом. Помисли си за това колко богата е историята на тази къща.

— Много ли е голяма Брамли?

Той зарови глава в тревата и се разсмя така, че за миг сърцето на Клер спря да тупти.

— Още не съм я разгледал цялата.

Една къща, която беше толкова голяма, че дори нейният собственик познаваше само част от нея — това надхвърляше дори нейната представа.

— Да — прошепна тя. — Да, ще се омъжа за вас.

Клер не можеше повече да се сдържа. Тя скочи от одеялото, и като придържаше с две ръце роклята си, се завъртя в кръг. Той прихна, защото Клер му напомняше за самонадеяна лисица. Затова му и харесваха толкова много американските момичета: те казваха каквото мислеха и не се свеняха да следват импулсите си.

— Ще ви бъда най-добрата дукеса на света — каза Клер, когато отново седна на мястото си. — Ще видите. О, Господи, убедена съм, че животът на една дукеса е невероятно интересен.

Той не каза нито дума повече и вдигна бавно широката си длан, за да я сложи върху тила й и да притегли лицето й. През живота си Клер още не беше целувала мъж и при никакви обстоятелства не искаше да го разочарова. Опита се да последва неговия пример и да прави това, което искаше от нея, но когато я притегли към себе си и привлече тялото й върху своето, тя извърна глава. Наложи се да употреби малко сила, докато се освободи от него. Когато най-сетне отново седна върху карираното одеяло, беше останала без дъх. С крайчеца на очите си забеляза дяволитото му изражение.