Джуд Деверо - Дукесата

— В такъв случай значи съм се заблудил. Позвънете да приготвят банята за господарката ви.

Това беше заповед и госпожица Роджърс тръгна послушно към звънеца.

Клер, която все още се държеше за таблата на леглото, се усмихна на иконома. Не беше сигурна, но й се стори, че преди да излезе, той й смигна съучастнически.

Час и половина по-късно тя се беше изкъпала и носеше топла вълнена рокля за вечеря. Хари я чакаше пред стаята й и й подаде ръка. Клер разбираше, че днес му е доставила радост. За първи път, откакто се бяха запознали, той разговаряше с нея. По начало нямаше какво толкова да каже, а тази вечер повече от всякога — всяка дума се въртеше около лова.

Говореше за убиването на патици и елени. Кроеше дори планове да замине за Индия на лов за тигри и за Африка, за да стреля по слонове.

— А ти, скъпа, ще ме придружаваш навсякъде.

В трапезарията й предложи мястото на Лотрис от дясната си страна и през цялото дълго хранене говореше за бъдещия им съвместен живот. Обещаваше да я научи да стреля и да я въведе в лова с хрътки. Говореше за „блъдинг“, което означавало, че щял да намаже челото й с кръвта на убита лисица.

— Звучи чудесно — промърмори тя и се отказа от останалата риба в чинията си.

След вечеря, когато мъжете и жените се разделиха — дамите пиеха кафето си в салона, а господата — вино в библиотеката, Хари придружи Клер до стаята й.

Сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.

— Харесваш ми повече, отколкото си мислех — прошепна той. — Днес ми беше добра компаньонка.

— Но аз цел ден не казах нито дума. Само седях в дъжда и кихах.

— Ще свикнеш. Когато имаш свои пушки, ловът ще ти доставя още по-голямо удоволствие. Нищо не може да се сравни с вълнението да преследваш и убиеш едно животно. — Той я целуна. — А що се отнася до мълчанието, аз харесвам, когато жената не вдига много шум. На прекалено умните жени им е скучно. Слава Богу, ти не си от тях.

— Така е — каза тя тихо. — Аз действително не се смятам за умна.

Хари не долови сарказма в гласа й.

— Добре — каза той и отново я целуна по челото. — Сега искам да си починеш. Не забравяй, че утре рано сутринта тръгваме на лов за яребици.

Клер кимна и влезе в стаята си. Докато госпожица Роджърс й помагаше да се съблече, дори не чуваше нейните оплаквания. Май наистина бе оглушала. Сачмените пушки, помисли си тя. Мъртви птици. Мъртви тигри. Мъртви слонове. Капитан Бейкър описваше слонове в две книги, посветени на Индия. Според него те бяха много мили и твърде полезни животни.

Когато госпожица Роджърс излезе, Клер седна пред тоалетната си масичка и намаза лицето си с крем. Кожата й бе грапава и набръчкана от студа. Дълго втрива крема, като се разглеждаше в огледалото.

Ето я дукесата, помисли си тя. Ще се омъжа за Хари и ще стана дукеса.

Не биваше да мисли за нищо друго. Легна си и благодарение на умората и студуването през деня заспа бързо.

Още преди да пукне зората я събуди гневната Роджърс. Вдигна я по тревога, защото мъжете щели да тръгнат много рано на лов.

Клер навлече костюма си за езда, още влажен от вчерашния ден, и безмълвно слезе долу. Мъжете вече бяха на конете и я чакаха. Хари сияеше от щастие и я потупа по рамото, когато застана до него на коня си.

Отново прекара деня, клекнала в ъгъла на едно стрелбище, а дъждът валеше ли, валеше. От време на време Хари я окуражаваше с усмивка и й разправяше за великолепните сачмени пушки, които ще й подари за сватбата.

Вечерта в къщи я чакаше топла баня и поднос с чаен сервиз. Когато госпожица Роджърс влезе в стаята си, Клер невъзмутимо си пийваше уиски от чаената чаша.

На третия ден отново беше на крак преди зазоряване. Когато слезе долу, Хари я осведоми, че днес отиват за зайци и бекаси. Цял ден Клер вървя в дъжда из мочурищата, докато мъжете изпостреляха зайците в околността. Хари й обеща като допълнителен сватбен подарък собствена хрътка. Когато вечерта се добра до стаята си, Клер не чувстваше ръцете и краката си. Хари й съобщи, че на следващия ден отиваха за сърни. Клер се боеше, че не е в състояние да понесе смъртта на някое от тези животни с кротки очи, които понякога срещаше в планината.

Намаза лицето си с крем, легна си и се опита да заспи. Изведнъж я стресна скърцане. В полумрака видя големият портрет да се отмества и разбра, че някой идва от тайния коридор.

Мигом забрави изтощението си, скочи от леглото и изтича към скритата врата.

— Тревилиън? — възкликна тя.

Но там бе не Тревилиън, а сестра й със свещ в ръка. Клер й обърна гръб.