Джуд Деверо - Дукесата

— Ако не ти харесва, че Лотрис е венчана от посветен в суфизма, кажи тогава коя религия предпочиташ?

Той извади няколко документа от кожената чанта.

— Може би някоя английска? Тук имам документи, които свидетелстват, че имам право да извършвам религиозни обреди в четири английски религии. Или ти е по-мила на сърцето някоя американска религия? Американски дипломи се получават най-лесно. Там трябва да кажеш на някого, че си „призван“ и вече гледат на теб като на свой човек.

Тревилиън хвърли няколко документа в краката й и после отново погледна кожената папка.

— Може би предпочиташ някоя религия от Индия? Или пък от Арабия? Тук имам и африкански дипломи. Много интересни документи. Едната е написана върху дървена кора, други две пък на животински кожи. Не мисля, че изгаряш от желание да узнаеш какво използват за мастило.

Той изсипа цялото съдържания на папката в краката на Клер и я погледна.

— Стигат ли ти толкова религии? Сега вече изглеждам ли ти достатъчно посветен, за да извърша една брачна церемония?

Тя погледна надолу към разпилените документи, но не се наведе да ги вдигне.

— Но ти не вярваш в нито една от тези религии — възрази Клер тихо.

Тревилиън я прониза с пламнал поглед.

— Аз вярвам във всичките.

Сега тя наистина се вбеси.

— Направи Хари на глупак — изсъска Клер като змия. — Знаеше, че той не иска да стори нищо против волята на майка си.

— А, ето какво било значи. Нима са нужни особени усилия, за да изглежда Хари глупак?

Клер вдигна ръка, за да го зашлеви, но той хвана китката й и я задържа, докато погледите им се сблъскаха. Сърцето й биеше като лудо.

Той пусна грубо ръката й.

— Върви си. Не знам защо си бях внушил, че си по-различна. Ти си точно като всички останали. Четеш с удоволствие книгите ми, слушаш унесено за далечни страни и непознати обичаи, но когато опре до нещо важно, ти си не по-малко ограничена от другите дами. — Той изрече последната дума като ругателство.

— Това не е вярно — прошепна тя. — Аз вярвам в онова, което е видял и направил капитан Бейкър. Мисля, че той е… Той въобще не е герой. Той е мъж от плът и кръв, който обича и мрази и… и има слабост към ботуши и хубави момичета, независимо от възрастта им…

Млъкна и се извърна настрана. Когато заговори отново гласът му беше тих.

— Върви си сега. Изчезвай, имам работа. Кажи на Лотрис да си намери… — той преглътна. — … човек от правилна, истинска, призната от Господ религия, който да я венчае. Кажи й, че е кощунство неверник да венчава. — Когато я погледна, очите му бълваха огън. Бяха така гневни, че Клер отстъпи крачка назад. — Не идвай повече тук. Не желая повече да те виждам.

Клер кимна онемяла. Протегна ръка на Сара Ан, която стоеше зад нея, и излезе.

— Той не е като останалите хора, нали? — попита Маймунката навън.

— Не — прошепна Клер, — със сигурност не е.

— Мисля си, че трябва да предпочетеш Хари. Той е много по-лесен за управляване.

Клер скръцна със зъби.

— Хари принадлежи на майка си.

Маймунката погледна към прозорците на Тревилиън.

— Хари и неговата майка, взети заедно, не са толкова страшни, колкото е той.

Клер се държа благовъзпитано цели две седмици. Упрекваше се, че заради капитан Бейкър се бе превърнала в глупачка и че е крайно време да се залови по-сериозно с ролята си на бъдеща дукеса. През тези две седмици слизаше редовно в трапезарията. Обличаше старомодни рокли и не разговаряше с никого на масата, както се очакваше от нея. След закуска се преобличаше и излизаше да поязди, придружена от едно конярче. Връщаше се навреме за обяд, понасяше героично дългата тягостна церемония, оживена само от разговори за кучета и коне. Следобед четеше книга, одобрена или от дукесата, или се опитваше да плете, макар че никак не успяваше да се съсредоточи върху модела. В четири часа се преобличаше за чая и слизаше в салона с престарелите лели на Хари. Стараеше се да ги заговори, но те в повечето случаи само я зяпаха безмълвно. След чая дамите се оттегляха в стаите си да си починат. На Клер й идеше да извика: „От какво ще си почивате? И за какво?“ Но послушно си лягаше, затваряше очи и се опитваше да стои неподвижно. После идваше ред на преобличането за вечеря — дълга и сложна процедура. Не можеше да сложи нито една от своите модерни рокли с дълбоки деколтета, само най-скучните. След продължаваща три часа и половина вечеря се връщаше в стаята си.

В края на втората седмица вече й се струваше, че полудява. Сънуваше се да тича с крясъци из къщата и да си скубе косите. Едва сега разбра защо останалите обитатели на къщата бяха толкова ексцентрични. Когато на една от вечерите се загледа в двете стари дами, които пъхаха сребърни прибори в ръкавите си, на Клер й се прииска да опита. Вдигна вилицата за салата и напъха дръжката й в ръкава си.