Джуд Деверо - Дукесата

В следващия миг гръмовният глас на викария разцепи тишината. Той призоваваше Божия гняв да се стовари върху двамата, които бяха съгрешили в съвкуплението.

Хари най-сетне слезе от коня си, влезе в стаята и хвърли на сестра си своя жакет, за да прикрие голотата си.

— Какво ще кажете в свое оправдание, Кинкейд? — обърна се той властно към мъжа, който бе покрил слабините си с ръце.

Щом чу „Кинкейд“, Клер разбра какво се разиграваше тук. Мактарвит, помисли си тя, и си наложи да не се усмихне. Той беше измислил тази сцена.

Застанал по-назад, викарият продължаваше да беснее и да заплашва двамата грешници, че ще горят в пламъците на ада. Клер си помисли с обич за Мактарвит. Беше убедена, че той е събрал двамата влюбени, а после ги е затворил и им е взел дрехите. И се беше погрижил викарият непременно да присъства.

— Те трябва да се оженят — като в просъница Клер се чу, че казва на висок глас. Не и беше лесно да надвика възбудения духовник, който все още заплашваше влюбените с вечното проклятие на небесата.

Клер погледна към Хари.

— Ти си неин настойник и можеш да бъдеш свидетел на венчавката. Те трябва да се оженят незабавно.

Хари я погледна слисано.

— Не съм сигурен дали мама ще…

— Техните души са в опасност — извика свещеникът. — Без свещеното тайнство на брака ще бъдат проклети вовеки веков!

Клер погледна Лотрис. С дългите си коси, които покриваха раменете й, и голите бедра под жакета на Хари тя изглеждаше много, много по-красива, отколкото в натруфените си детински рокли. Клер повдигна въпросително вежди, а Лотрис й върна погледа с едва забележима усмивка и кимна.

— Хари, те трябва веднага да се венчаят! Тук, веднага. Не можеш да очакваш, че тези хора, които видяха цялата сцена, ще пазят тайна. Твоето име и честта на семейството ще бъдат опетнени.

— Не знам дали… — промърмори Хари.

Клер още веднъж се убеди колко силна бе властта на майка му над него.

— Хари, аз те разбирам — каза тя тихо, но така че сащисаните слуги да я чуват. — Ако нямаш власт да принудиш мъжа, който обезчести сестра ти, да се ожени за нея, аз те разбирам. Убедена съм, че всички присъстващи също ще те разберат.

— Мисля, че имам — имам власт за това. Но…

— По-добре да си вървим — каза Клер. — Но се моля на Бога сестра ти да не забременее. — Тя погледна към мъжете, изправени покрай стената и жадно попиващи всяка дума. — Трябва всички да се закълнат, че ще пазят в тайна видяното тук. Никой не бива да научи какво се е случило. — Но тонът на гласа й не оставяше и капка съмнение, че не вярва в потулването на скандала. — Елате с мен, Лотрис. Ще яздите на моя кон.

Хари въздъхна и въздишката му сигурно се чу на половин миля разстояние.

— Така да бъде — каза той и се обърна към викария. — Венчайте ги.

Клер усети, как я заливат вълните на тържество и възторг. Замисли се как да се отблагодари на Мактарвит за тази великолепна сцена. Викарият накара един от слугите да даде палтото си на Кинкейд и започна венчалната церемония. Клер беше толкова въодушевена, че не разбираше нито дума. Погледна към сестра си. Малката се бе втренчила някак странно във викария. Тогава и тя откъсна очи от младоженците и се взря по-внимателно в духовника. В този миг погледите им се срещнаха.

Той наистина беше променил до неузнаваемост своята външност, глас и маниери: но очите го издаваха. И погледът, който Тревилиън й хвърляше изпод гъстите вежди, преливаше от арогантно самодоволство. Ядосана, тя отмести очи.

Дочака края на „венчавката“ със стиснати зъби. След церемонията Хари целуна, както си му е редът, сестра си, стисна ръка на Кинкейд и тръгна към жребеца си. На американката й мина през ума, че той едва ли се радваше на перспективата да разкаже на майка си случилото се.

Клер нарочно се забави в павилиона, докато други си разпределяха навън конете. Двама слуги трябваше да се качат на един жребец, за да може Лотрис и Джеймс да яздят другия. Проследи как „викарият“ се метна на дребното си конче и изчезна в мрака.

— Връщай се с Хари в къщи — прошепна Клер на сестра си.

— А ти какво ще правиш?

— Това не те засяга. Отдавна трябваше да си в леглото.

— Ти също. Ще отидеш при онзи мъж, нали?

— Защо, за Бога, ще ходя посред нощ при някакъв мъж? Искам да повървя малко на въздух. Тръгвай с Хари.

— Ще скрия всичките ти бижута и ще разкажа на мама за книгите, които държиш в тайното отделение на куфара си.

— Ти наистина си най-отвратителната маймуна, която съм срещала в живота си. Не мога да те взема със себе си там, където отивам. Много е важно да остане в тайна.