Джуд Деверо - Дукесата

На Лотрис й идеше да го убие на място.

— Но ти от цяла вечност не си се сещала за него, нали? Още като дете се питах защо все минаваме покрай тяхната къща. Спомняш ли си как се криехме зад дърветата и го замеряхме с буци пръст?

— Никога не съм правила такова нещо.

Усмивката изчезна от лицето на Тревилиън, той се наведе стремително и храна ръката й.

— Защо не си се омъжила за него? Нима не ти е предлагал?

— Напротив. Предложи ми още когато бях на шестнадесет години. После, когато бях на седемнадесет и на осемнадесет. — Тя въздъхна. — Но не поиска ръката ми, когато бях на двадесет години. — Гласът й заглъхна. — А сега, когато излизаме с файтона с мама и случайно го срещна, извръща поглед. Той ме мрази.

— Несъмнено нашата скъпа майка е…

Лотрис се изправи на крака.

— Да! — каза тя. — Да, да, да. Това беше най-ужасната сцена в живота ми и не искам да си спомням за нея. А ето, сега се появяваш ти, Уили, възкръснал от мъртвите, и ми казваш, че искаш да ме ожениш за Джеймс.

— Не аз. Американката на Хари.

Лотрис си пое дълбоко дъх и погледна сплетените си ръце. Изпитала бе на гърба си безмилостната жестокост, с която майка й наказваше непослушанието; тази американка нищо не знаеше. Не можеше да си представи какво щеше да направи майка й, ако тя, Лотрис, дръзнеше още веднъж да се опълчи срещу волята й и отново загубеше.

Но пък ако успееше… Не смееше да мисли, какво ще значи това за нея. Щеше да напусне тази къща, да избяга от ужасния звънец, от постоянните изисквания и оплаквания на майка си…

Лотрис погледна Тревилиън:

— Какво трябва да направя?

Бяха минали три дни от срещата със старата дукеса. Вечерта Клер се прибра в стаята си и тогава се случиха едновременно две неща.

Дойде икономът със сребърен поднос, на който имаше плик. Точно когато достолепният служител се покланяше насред стаята, големият портрет на стената изведнъж се отмести и иззад него се появи хубавото лице на Маймунката, цялото в паяжини и прах.

— О, здравейте — извика девойчето, радостно изненадано, че е попаднало тъкмо в тази стая. Клер понечи да й се скара, но се въздържа заради иконома. Даде си вид, сякаш сестра й едва ли не редовно й идваше на гости през тайната врата зад портрета. Взе плика и го разкъса. Вътре имаше кратка бележка:

Държат ме затворена. Моля, помогнете ми. В стария павилион. Елате веднага.

Клер прочете три пъти посланието, преди да започне да разбира смисъла. Погледна иконома, но лицето му приличаше на безизразна маска. Знаеше, че най-напред трябва да се отърве от госпожица Роджърс, която в този миг беше в стаята за преобличане. И трябваше да отпрати Маймунката.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожице? — попита икономът.

— Роджърс — прошепна Клер.

Възрастният служител се поклони.

— Ще имам грижата госпожица Роджърс да е заета цялата вечер — каза той и тръгна към стаята за преобличане.

— О! — възкликна Клер. — А също и… — Тя погледна към тайния коридор, където стоеше сестра й.

Икономът се усмихна снизходително.

— В този дом човек се учи да не вижда някои неща. — С тези думи той излезе от стаята.

Маймунката извика:

— Тази къща е невероятна! Намерих план на сградата. Тоест даде ми го някакъв старец, когото не бях виждала досега. Той е в инвалидна количка и май е убил четирите си жени, преди петата да стреля в него. Живее в другия край на…

— Нямам време сега за безкрайните ти истории. Моля те, върни се в стаята си и остани там.

Маймунката обаче не мислеше да си ходи. Вгледа се в лицето на сестра си.

— Какво пише в тази бележка?

Клер извади костюма си за езда от гардероба, а през това време Маймунката успя да надзърне в листа. Очите й станаха кръгли от любопитство.

— Искам да дойда с тебе!

— И дума да не става. Ще си идеш в стаята и няма да казваш на никого. Не знам какво значи това, но съм решила да отида.

— Защо сестрата на Хари е изпратила на теб това послание? Защо не се е обърнала към Хари?

Клер, която тъкмо обличаше костюма за езда, се спря за миг замислено.

— Интересен въпрос. Но не знам отговора. А сега изчезвай. И не казвай на никого за тайните коридори.

Маймунката дори не се помръдна. Погледна решително сестра си и си пое дълбоко въздух:

— Ако не ме вземеш със себе си, ще кажа на мама, че освен с Хари се срещаш и с още един мъж. А на татко ще се оплача, че се държиш лошо с мен. Хари пък ще научи, че в прахоляка на тайните коридори има следи от стъпки, които водят към стаята ти. Другият пък…