Джуд Деверо - Дукесата

— Е, добре — примири се Клер. Сега нямаше време да се бори със сестра си. — Можеш да дойдеш с мен, но ще стоиш настрана и ще правиш каквото ти кажа. Разбра ли?

— Разбира се. — Маймунката погледна сестра си. — А знаеш ли къде се намира старият павилион?

На Клер не й се наложи да й отговаря, тъй като на вратата се почука леко и влезе Хари.

— Клер, и ти ли получи такова нещо? — попита той и размаха пред лицето й лист хартия, който очевидно съдържаше същия текст. Той я изгледа намръщен, но после забеляза Маймунката и лицето му неволно се озари от ослепителна усмивка. — Здравей, Сара! От ден на ден ставаш все по-хубава.

— Да, нали?

Клер въздъхна нетърпеливо.

— Хари — каза тя високо, така че той отново се обърна към нея, — и аз току-що получих такова писмо. Трябва веднага да отидем в павилиона.

Хари, изглежда, не смяташе бележката за важна. Държеше се така, сякаш всеки ден получаваше от сестра си писмо, в което му съобщаваше, че е затворница.

— Да ни сервират такава новина преди лягане! Кой според теб може да е затворил Лотрис?

Клер се спря смаяна, с ботушите за езда в ръка. Маймунката й хвърли поглед в смисъл: Хари не е най-интелигентната личност на земята, нали?

Голямата сестра се обърна към годеника си.

— Нямам представа, но сестра ти, изглежда, иска да отидем двамата — а може би онзи, който я държи в плен, иска да види теб и мен. Хари, може ли да излезеш за миг, докато се преоблека? Ще се срещнем след десетина минути долу в салона.

— Добре — каза той и излезе.

Маймунката междувременно се беше настанила удобно върху широкото легло на Клер.

— Обзалагам се, че с него си водиш страшно интересни разговори. Хари няма капка мозък в главата.

— Ще млъкнеш ли за миг? Не разбирам защо приемате толкова спокойно това послание. Може животът й да е в опасност.

— Не вярвам. Ако беше така, щяха да искат откуп в писмото и да го пратят на стария дракон.

За миг Клер сякаш се вкамени, както си закопчаваше дрехата.

— На кого?

— На стария дракон. На вещицата. На най-мразената жена в Шотландия, Англия и Ирландия.

— Помогни ми да сваля това — каза Клер, като се мъчеше да проумее какво знаеше сестра й. — И млъкни, моля те, поне за миг.

За няколко минути Клер се приготви за път и слезе в салона. Хари дремеше в креслото. Наложи й се да го разтърси силно, за да дойде на себе си. Той беше изпратил един лакей в конюшните, където ги чакаха оседлани коне и трима мъже с фенери.

Клер направи няколко напразни опита да намекне на Хари, че е необходимо да се пази тайна. Смяташе, че може да навредят на Лотрис, ако нахлуят със сила в павилиона. Но Хари само я изгледа, сякаш не беше с всички си и заповяда на мъжете да тръгват.

Маймунката, яхнала нервен жребец, се усмихна съчувствено на Клер.

— Не е точно спасителна акция в стил уестърн…

— Хари е шотландец — отвърна Клер. — Тук нещата се уреждат по друг начин.

— Хари е англичанин — поправи я сестра й и пришпори коня си. Не й бе трудно да обуздае огромното животно. Баща им беше качил Сара Ан на седлото още преди да проходи. Клер беше превъзходна ездачка, но не можеше да се мери с Маймунката.

Шестимата конници се понесоха в галоп по алеята. Клер се молеше само това шумно шествие да не навреди на Лотрис. Тропотът на копитата сигурно се чуваше в радиус от шест мили.

Когато по едно време се изравниха, Маймунката каза на Клер:

— Харесвам това семейство.

Клер направи гримаса и пришпори коня си.

Когато най-сетне стигнаха до павилиона, Клер не беше подготвена за онова, което ги очакваше. Прозорците бяха обковани с дъски, вратата беше залостена отвън, но от комина се виеше дим.

— Отворете вратата — заповяда Хари, без да слиза от коня си.

В този миг се появи викарият, огромен мъж, който изглеждаше още по-едър на дребното си конче. Расото му се издуваше от огромен корем, а брадата му стигаше до гърдите.

— Какво става тук? — провикна се гръмогласно духовникът. — Вдигнаха ме от затоплената камина и вкусната вечеря и ме изстреляха насред парка! Какво значи всичко това, а, Хари?

Хари погледна озадачено свещеника и се опита да си спомни кой беше.

— Не знам — успя да смотолеви, преди да заповяда на един от лакеите да отвори резето.

Вътре имаше мъж и жена — голи-голенички. Хубавият мъж на около четиридесет години се мъчеше да прикрие голото тяло на Лотрис от хората, които се появиха на вратата. Лотрис бе коленичила на пода зад мъжа.

След като преодоля първоначалния шок от тази гледка, Клер се опита да попречи на Маймунката да надникне вътре. Все едно да удържи пчела далеч от сладко. Само за секунда малката скочи от коня, провря се между скупчилите се на вратата мъже и се втренчи жадно в двамата. Клер се опита да не прави същото.