Джуд Деверо - Дукесата

— Има ли нещо общо с мъжа, когото толкова често посещаваш в западното крило?

Клер й хвърли заплашителен поглед.

— Достатъчно е да кажа на мама, че има още един мъж и тя ще…

— Дръж си устата затворена и се качвай на коня.

Маймунката я погледна с лъчезарна усмивка. Това беше знак, че е постигнала онова, което искаше.

Стигнаха западното крило доста бързо. Когато слезе от коня, Клер се опита отново да изпрати Маймунката в стаята й. Напразно, разбира се. Изпитваше такъв гняв към Тревилиън, че нямаше желание да се кара и със сестра си.

Изтича по старото извито стълбище и забеляза, че на определени разстояния по стените бяха закрепени горящи факли, сякаш Тревилиън очакваше гост.

Мина през залата с писалищата. Маймунката я следваше неотлъчно по петите, като се оглеждаше с ококорени очи. По стените висяха екзотични маски и копия от пътешествията на Тревилиън. Оман стоеше в коридора към спалнята и поздрави Маймунката с усмивка. Немирницата се изкиска в отговор.

Тревилиън беше в спалнята. Стоеше пред огледало с леген вода пред себе си и се опитваше да свали фалшивата си брада. Вече беше съблякъл расото и махнал възглавницата, послужила за огромния корем. Бе облечен в прилепнали кожени панталони до коленете и широка ленена риза; краката му бяха боси. Гащите от еленова кожа бяха очевидно от осемнадесети век, измъкнати от раклата на някой прадядо.

Когато Клер влезе, той се обърна и се усмихна. Погледът му издаваше, че очаква похвала за театъра, който бе устроил в павилиона.

— Как можа да направиш това! — извика тя вбесена. — Ти си свещеник толкова, колкото и аз. Те двамата не са венчани наистина.

Той се изсмя самодоволно и се обърна към нея.

— Това ли е хубавата ти сестричка? — Мина покрай Клер и огледа изпитателно Сара Ан. — Разправяха ми, че сте красиво дете, но са ми предали само половината истина. — Взе ръката на Маймунката и я целуна от външната, а после и от вътрешната страна.

— Тревилиън! — обади се Клер. — Какво правиш? Тя е още дете.

— Но много скоро ще се превърне в прекрасна жена — отвърна той, без да пуска ръката на Маймунката. Сара Ан го гледаше така, сякаш всеки миг ще се хвърли на врата му.

Клер издърпа ръката на сестра си от неговата. Тревилиън намигна на Маймунката, върна се пред огледалото и отново се залови с фалшивата си брада.

— Какво каза преди малко?

— Всичко това беше само театър! И тази нощ двамата ще отидат в дома на мистър Кинкейд с убеждението, че са женени. А всъщност не са.

— Това ли е всичко? Дявол да го вземе! — изруга той, когато заедно с брадата, изглежда, щеше да си обели и парче кожа. — Аз съм посветен в суфизма, ако смея да ти припомня. Искаш ли да видиш дипломата ми? Дълга е четири и половина метра и е изключително красива.

— Да — изпусна се Клер неволно. — Не, не искам. Трябва да ги венчаем както си му е редът и да ги направим истински съпрузи. — Повече не можеше да го гледа как се изтезава с фалшивата си брада. — Седни ей там и остави аз да я сваля — показа му тя креслото до леглото.

Тревилиън седна послушно, а Маймунката се покатери на леглото, легна по корем, подпря брадичка с ръце и впери очи в него. Клер наля гореща вода в легена, потопи в него една кърпа, изстиска я и после я сложи като компрес върху фалшивата брада на Тревилиън.

— Ще трябва да намерим истински духовник. Те трябва да се оженят както си му е редът.

— Религията е въпрос на лично убеждение — промърмори Тревилиън под вдигащата пара кърпа.

— Не е така — възрази Клер.

— Струва ми се, че зависи от това какво хората разбират под думата „Бог“.

Тя свата кърпата от лицето му и предпазливо отдели фалшивата брада от кожата.

— С какво си я залепил така здраво?

— С една смес, приготвена от Оман. — Когато му свалиха брадата, той се обърна към Маймунката, която го гледаше както змия плячката си.

— Клер — каза Маймунката сериозно. — Той е най-красивият мъж на света.

— Какво прекрасно, интелигентно дете — зарадва се Тревилиън.

Клер въздъхна и изгледа строго малката си сестра.

— Само не му го казвай. Той не е това, за което го смяташ. Различен е от другите мъже. Той… той скита по света и мами жените. Няма нито сърце, нито съвест. Затова не се свени да се представя за духовно лице и да венчава хората. За него всичко това е остроумна шега. Целият живот за него е остроумна шега. Той не участва в живота; той само го наблюдава.

Тази реч обаче не оказа никакво въздействие нито върху Тревилиън, нито върху Маймунката. Те продължаваха да се разглеждат жадно.