Джуд Деверо - Дукесата

— Вие сте пътешественикът — отрони накрая малката.

— Видял съм някои неща.

— Да, аз четох вашите… — започна Сара.

— Маймунке! — извика Клер заплашително, но сестра й дори не трепна. Не можеше да откъсне очи от погледа на Тревилиън. Клер застана между двамата. — Сестра ми не е прочела нито ред през живота си. Успява да наплаши гувернантките си, и те не искат нищо от нея. Те…

— Прочетох мръсните глави, които в книгите са на латински. Клер беше превела тези глави и аз… хм… намерих преводите.

Клер изгледа сестра си ужасена.

Маймунката се наведе напред, за да го вижда по-добре.

— Какво е инфибу…?

— Инфибулация ли?

— Да, какво е това?

— Защо не дойдеш да седнеш в скута ми, прелестно дете, за да ти разкажа всичко, което те интересува?

Когато Маймунката понечи да се изправи, Клер й изви толкова силно ръката на гърба, че тя извика от болка.

— Престани най-сетне, Тревилиън. Тя е още малко момиче.

— Разбира се, че е малко момиче — отвърна Тревилиън саркастично и погледна Клер. — Дошла си, за да ме обвиняваш, нали? Не знам как стигнах до тази идея — но се надявах, че може би ще дойдеш да ми благодариш. Мактарвит ми разказа, че искаш да помогнеш на Лий и Кинкейд да се оженят и ето ги вече оженени.

— Действително обаче това не беше истинска сватба. Те само живеят заедно. Утре ще отидеш при тях и ще им кажеш истината.

— Няма да правя нищо такова. Аз съм имал толкова право да венчавам, колкото и всеки друг духовник. Дори повече, смея да твърдя. Съмнявам се, че някой от посредствените селски свещеници е минал през същите изпитания, за да заслужи сана си.

— Не говорим сега за това.

— А за какво, моля?

— Те трябва да се оженят както си му е редът. Да бъдат венчани от човек, посветен в истинската религия.

Тревилиън престана да се смее. Стана и си изтри лицето с една кърпа.

— На този свят съществуват много религии и суфизмът е само една от тях — каза той. — Лотрис и Кинкейд са законно венчани.

— Какво искаш да кажеш?

— Точно това, което казах. На доста места по света бракът е твърде разтегливо понятие. Западният начин на живот би изглеждал абсурден на хората там. Самата идея да се свържеш завинаги с един човек е достатъчно смехотворна. — Той си избърса лицето, отиде с бързи крачки до огромния шкаф, който заемаше почти цялата стена, и го отвори. Клер още не беше надниквала в него. Той бе пълен догоре с най-различни видове ботуши: меки, твърди, кожени, украсени с шарки, извезани и от велур.

— О! — възкликна Маймунката, скочи и застана до него. Тревилиън й се усмихна с възхищение.

— Може ли да пробвам някои от тях?

— Може да правите каквото си искате — отвърна той нежно.

— Престани! — изкрещя Клер. — Тя е дете.

Тревилиън си избра чифт ботуши и седна да ги обуе.

— В някои страни на четиринадесетгодишното момиче се гледа като на стара мома. Мъжете предпочитат да си вземат съвсем млади жени, за да ги възпитават според своите представи. Така имат време да ги научат на послушание. — Той погледна Клер и вдигна вежди. — Още не съм срещал мъж, който да иска жена му да му противоречи, макар че съм виждал какви ли не странни неща.

Той обу единия ботуш.

— Можеш ли да ми обясниш нещо? Преди да знаеш, че аз съм капитан Бейкър, ти го възхваляваше до небето. От твоята уста чух, че бил велик човек, на когото светът дължи много. Ти вярваше, че капитан Бейкър — и единствено той — е влязъл в Пеша, защото никой друг не бил способен на този подвиг. Но когато разбра, че аз съм капитан Бейкър, ме намрази. Моите рисунки, които някога харесваше, сега те отвращават. Вече не смяташ книгите ми за възвишени — сега те са прекалено долнопробни, за да ги чете рано съзрялата ти сестра. Току-що каза, че посветеният в суфизма няма право дори да бракосъчетае двама души.

Тя отмести поглед от него, защото той казваше истината.

— Героите се оказаха фалшиви — каза тя накрая.

Той обу втория ботуш и стъпи с двата си крака на пода.

— А, най-сетне разбрах; сега аз, по дяволите, съм един развенчан герой.

— Не ругай пред сестра ми.

Тревилиън се изправи в цял ръст пред Клер и я прониза с гневен поглед.

— Ще ругая, дявол да го вземе, когато си искам. Ти беше онази, която искаше да омъжи Лий за Кинкейд, а аз само го направих вместо теб. Подмамих ги в павилиона, заключих ги и после от покрива им отмъкнах дрехите с кука. А ти не намираш дори дума на благодарност за доброто дело. Напротив — само се оплакваш.

Когато Клер не каза нищо и само го изгледа накриво, Тревилиън отиде до една ракла и отвори със замах капака й. Порови и извади папка с документи.