Джуд Деверо - Дукесата

Като по-големи почти не се виждаха, но Лотрис получаваше от него безброй писма и купища снимки. На тях тя виждаше как Уили расте. Доставяше му удоволствие да се снима в най-различни дрехи.

Сега тя го погледна внимателно и позна, че той крие нещо.

— Защо все пак дойде при мен? Нямал ли си намерение да ми се разкриваш? Сигурно щеше да си заминеш, без да ми се обадиш?

Прочете отговора в очите му и едва се сдържа да не го засипе с всички ругатни, които знаеше — а благодарение на него имаше голям запас от мръсни думи, и то на няколко езика.

Склони отново глава на рамото му. Нямаше никакъв смисъл да му крещи. Беше руган повече от всеки друг човек, но без особена полза.

— Разкажи ми всичко — от начало до край, но наистина всичко.

— Вече е късно и…

— Иначе ще кажа на мама, че си тук.

Той се разсмя, защото знаеше, че това е празна заплаха. Тя никога нямаше да го издаде.

— Е, щом настояваш… — каза той усмихнато. — Дойдох в Брамли, за да си почина. Изкарах тежка болест и се нуждаех от място, където да се скрия и възстановя. Исках никой да не знае къде съм. Честно казано, дори не бях сигурен дали семейството е тук. Мислех си, че по това време сте на юг.

Облегната на гърдите му, Лотрис поглъщаше разказа му за първата му среща с Клер и за припадъка на полето.

— Беше малко…

— … тягостно? — попита тя през смях. Знаеше за неговата слава. Когато беше една на шестнадесет години й беше писал за своите приключения с жени: например как една нощ се прехвърлил през стената на девически пансион и лудували с послушниците. По-късно подобни изповеди ставаха все по-редки, но Лотрис, изолирана от света с дракон вместо майка, с равнодушен баща и двама не по-малко равнодушни братя, горещо го умоляваше в писмата си да й разказва всичките си приключения.

— Клер е хубава, нали? — попита Лотрис и го погледна с нескрито любопитство.

— Съществуват много видове красота, но у Клер има… живот.

Лотрис разбираше какво има пред вид. Клер беше пъргава като невестулка, казваше каквото мисли и умееше да наблюдава хората. Не беше личност, която се задоволяваше да се взира само в себе си.

— И ти си я съблазнил?

Тревилиън неочаквано се сконфузи.

— Тя е сгодена за Хари.

Лотрис потисна смеха си.

— Нима годежът те спря с онази прелестна малка танцьорка в Египет? Или пък когато се вмъкна в онзи харем? Жените там не бяха ли омъжени?

— Да, но не за брат ми.

Лотрис се усмихна. Въпреки всичките му приключения, той бе консервативен като останалите мъже.

— И освен това не й харесвам.

Лотрис го погледна удивено.

— В нейните очи съм грохнал старец.

Лотрис скри лице на гърдите му, за да потисне смеха си. Но той усети, че цялата се тресе.

— Смей се, колкото искаш, но тя действително не ме харесва. Побъркала се е от любов по Хари. Говори само за него и го смята за съвършен.

— Хари?

— Хари!

И двамата мълчаха, дивейки се на тази грандиозна глупост. После Тревилиън й разказа за останалите си срещи с Клер.

— Исках да й кажа да бяга оттук — изглеждаше толкова самотна. Никой не я разбира в тази къща, а Хари напълно я пренебрегва.

Лотрис познаваше самотата. Макар че къщата гъмжеше от хора, никой с никого не беше приятел. Поне не и с нея. Беше й противно да виси в салона и да клюкарства с лелите си. А не можеше да се разхожда навън, тъй като нямаше да чуе звънеца, с който майка й я викаше непрекъснато.

— Знам добре как се чувства Клер.

Лотрис отново се заслуша в разказа на Тревилиън и долови по гласа му неговата слабост към Клер. Преливащ от гордост, той й каза, че американката прочела всичките книги на капитан Бейкър. После той й описа онзи изключителен ден, който прекарали с Клер при Ангъс Мактарвит. Лотрис беше виждала майстора на уиски само веднъж като дете. Тогава двамата с Уили за пореден път се промъкваха през шубраците, за да крадат пиене и старецът ги спипа на местопрестъплението. Лотрис щеше да умре от страх. Но въпреки свирепия си вид той не им направи нищо, само се заканваше и после ги пусна. Уили каза, че човекът само се правел на страшен.

Сега ставаше ясно, че Клер е прекарала целия ден със стареца и танцувала със селяните. Това прозвуча на Лотрис тъй невероятно, сякаш Клер гостувала на феите от езерата и вместо чай пила нектар с тях.

— И какво друго прави тя? — прошепна Лотрис очарована. Тревилиън се усмихна.

— Пиеше уиски като моряк, яде странни ястия и ги обяви за вкусни, подкупваше сестра си, за да лъже семейството, а през това време се грижеше за мен, съборен от маларията. Освен това накара Хари да й покаже имението и да я представи на работниците си.