Джуд Деверо - Дукесата

— Трябваше отдавна да си заспала — каза тя уморено и се върна в леглото си.

Маймунката затвори тайната врата, остави свещта върху нощната масичка и се покатери на огромното легло.

— Станала си ловджийка, както чувам.

— Същинска Диана — промърмори Клер и направи гримаса пред недоумяващата физиономия на Маймунката. — Ако намираше време да отвориш книга, щеше да знаеш, че Диана е богинята на лова.

Маймунката й се усмихна мило.

— Обзалагам се, че Хари знае всичко за боговете и богините. За това ли си говорите по цял ден? Или се състезавате кой от двамата владее по-добре френски или италиански? Може би спорите за политика и религия? Изнасяш ли му лекции по шотландска история? А, сетих се, разправяш му какво ще промениш тук, щом станеш дукеса.

Клер присви устни.

— Бъди добро момиче и отивай да спиш.

— Наистина, за какво си говорите през цялото време с Хари?

— Случайно това не те засяга.

Маймунката се протегна в леглото.

— Между другото, виждала ли си от тогава капитан Бейкър?

— Не, не съм и нямам желание да го видя. И право да ти кажа, бях толкова заета, че дори не съм се сещала за него.

Маймунката се обърна по гръб, кръстоса ръце зад тила си и впери поглед в балдахина.

— Тревилиън е най-необикновеният човек, когото съм срещала през живота си. Видя ли онзи неща, които висят в стаята му? Оръжията и разните носии? Трябва да е скитал много по света.

— Ако не прекарваше времето си в слухтене зад чужди врати, а беше прочела някоя негова книга, щеше да се учудиш колко места е посетил и какво е видял. Той е изключителна личност.

— Защо тогава му се разсърди, когато венча сестрата на Хари?

Клер отвори на два пъти уста, но не можа да каже нищо.

Махна с ръка.

— Няма да разбереш.

— Може би ти си го смятала за герой, но после си се разочаровала, че е съвсем обикновен човек, така ли?

— О, той няма нищо общо с обикновените хора. Той е… — Тя погледна свирепо сестра си. — Вече трябва да си лягаш.

— С Хари така добре ли се чувстваш, както с капитан Бейкър?

— Разбира се. Ама че смешен въпрос. Хари е мъжът, когото обичам. Искам да прекарвам колкото се може повече време с него. А капитан Бейкър не ме интересува. Той е роднина на Хари и трябва да бъда любезна с него.

— И ти беше просто любезна с него, когато го гледа три дни болен? — Маймунката погледна дяволито. — Съблече ли му всичките дрехи?

— Вън! — извика Клер. — Изчезвай от тук.

Но малката не се помръдна от мястото си.

— Внимавай или ще събудиш старата змия — отвърна тя, като имаше пред вид госпожица Роджърс. — Чу ли какво се е случило, след като Лотрис се омъжи?

Клер искаше да отвърне на хитрушата, че не я интересува, но не можа.

— Не — каза тя тихо, — нищо не съм чула.

— Старата вещица, дукесата, едва не получила удар. Във всеки случай бесняла с пяна на устата.

— Не мога да повярвам. — Клер не искаше да насърчава сестра си, но не можа да надвие любопитството си. — Хари каза…

— Хари не знае нищо за това. Той е бил на лов. — Маймунката хвърли развеселен поглед на сестра си. — Когато се върнал, старата дама се държала сякаш нищо не се е случило. Тя винаги омеква в негово присъствие. Но чух, че заплашвала да убие виновника за този номер. А според мен и Лотрис има още да пати.

— Това са само слухове.

— Хм — усъмни се Маймунката. — Ако Хари трябва да избира между теб и майка си — кого, мислиш, че ще избере?

— О, я ме остави на мира. — Клер избягваше да мисли какъв ще е отговорът.

Сестра й млъкна за малко.

— Липсва ли ти Тревилиън?

— Разбира се, че не. По цял ден съм заета.

Маймунката се изсмя.

— В кухнята разправят, че костюмът ти за езда никога не изсъхвал. Вонял толкова ужасно, че го окачвали в отделно помещение.

— В такъв случай ще си купя друг.

— И после още един и още един. Ще ти трябват планина от костюми за езда, когато се омъжиш за Хари. Сигурно мислиш да прекараш целия си живот на лов с него?

— Не, разбира се. Аз ще… — Клер замлъкна, когато се опита да си представи времето след сватбата.

— Мислиш ли, че капитан Бейкър някога ще се ожени?

— Изключено! Мъже като него никога не се женят. Или ако го направят, зарязват жените си да плачат в къщи, а те тръгват да откриват нови места… и нови жени.

— Сигурна ли си?

— Познавам го много добре. Чела съм всичко, което е написал, и всичко, написано за него.

— Но беше мило от негова страна да помогне на Лотрис по този начин. При това рискуваше много. Какво ли щеше да му стори старата вещица, ако го бяха разобличили в павилиона?