Джуд Деверо - Дукесата

— Не е точно така.

— Нима? — Погледът му беше толкова пронизващ, че сякаш би пробил дори стена.

— Моят дядо — бащата на баща ми — беше известен като Командора.

Тревилиън вдигна изненадано глава и я погледна с блеснали очи.

— Както виждам, името не ти е съвсем непознато — каза Клер и се усмихна, доволна, че е успяла да го впечатли.

— Каква щастлива случайност, че майка ти се влюбила тъкмо в сина на един толкова богат човек.

— Да. Може би няма да ми повярваш, но дядо ми съвсем не мислел да затрупа младоженците с пари. Във всеки случай не и със значителни суми. Те получавали десет хиляди долара годишно.

— Значи умирали от глад.

— За човек, свикнал да живее на широка нога като баща ми, това действително били трохи — отвърна тя светкавично.

— Но двамата с майка ти това не ги е смущавало. В края на краищата те се обичали.

Клер не позволи да я извади от равновесие със своя цинизъм.

— Когато дядо почина преди петнадесет години, остави в наследство около тридесет милиона долара. Той завеща на баща ми десет милиона, на майка ми също десет — дядо винаги защитаваше правото на жената на независимост — и на мен останалите десет като имущество под опека.

— А какво получи твоята достойна за възхищение сестра?

— Тогава тя още не беше родена.

— Мога да си представя, че и за нея ще има достатъчно пари.

Клер не отвърна нищо на думите му.

Той я погледна внимателно. Тя пререждаше машинално предметите на масата до леглото.

— И какъв е краят на историята? — попита той.

Клер не желаеше да му разкрива повече от вече казаното. Защо той никога не се задоволяваше с думите й. Защо ровеше като куче, надушило кокал под повърхността?

— Краят на историята ли? Той е съвсем прост. Моите родители похарчиха наследените пари.

Тревилиън направи ужасена физиономия. Клер се усмихна едва-едва.

— Баща ми е почитател на хубавите неща в живота. Пада си по коне, бренди и пътешествия със собствената яхта.

Значи безделник, реши Тревилиън.

— А майка ти? Тя как успя да пропилее своето наследство?

— Държеше на всяка цена да влезе в обществото, до което не е имала достъп като дете. И затова поддържаше салон и даваше приеми.

— Тя е прахосала десет милиона за партита? — попита той недоверчиво.

— Родителите ми похарчиха доста пари и за моето възпитание. Имах всичко, които исках. Същото важи и за Маймунката.

На Тревилиън му потрябва време, за да смели чутото.

— И значи сега твоето семейство притежава само имуществото под опека, което ти е завещал дядо ти?

— Да.

— И какви претенции можеш да повдигнеш ти за него?

— След смъртта на дядо всяка година ми се изплаща една четвърт от лихвите.

— Това означава, че в действителност сама си плащала за възпитанието и образованието.

Тя не отговори на хапливата му забележка.

— А когато се омъжа, ще получа капитала.

— Искам да чуя цялата история! — извика Тревилиън. — Хайде, изплюй проклетото камъче!

— Ще получа парите само при условие, че моите родители одобрят човека, за когото искам да се омъжа. Дядо е включил това условие, защото вече имал горчив опит с по-младата си сестра. Подарил й цяло състояние, а тя се запознала с някакъв нехранимайко и се омъжила за него. Негодникът пропилял всичко до последното пени.

— И какво направила тя после?

— След като парите се изпарили, се върнала при дядо ми и заживяла при него.

— И предполагам, че докато бил жив той, вече не й е дал нито пени.

— Нужно ли е да сте винаги толкова циничен? Когато дядо умря, тя продължи да си живее доста прилично от лихвите на сумата, която той й остави. Но дядо ми се е заклел още навремето, че повече няма да облагодетелства нехранимайковци.

— Значи е държал под контрол близките си?

— Той не обвърза с никакви условия наследството, което остави на майка ми и баща ми — възрази ядосано Клер.

— И така, сега имаш двама родители без средства за съществуване и сестра, която няма да получи нито пени от наследството на дядо ти. А кой ще вземе твоето наследство, ако се омъжиш за човек, който родителите ти не харесат?

— Не зная — отвърна тя тихо.

— Мисля, че Хари е добър за тях — каза Тревилиън.

— О, да. Майка ми твърди, че дори да притежаваше сто милиона, пак нямало да попадне в такива отбрани кръгове на обществото. И баща ми напълно одобрява начина на живот, който водят Хари и приятелите му.

— Тоест това, че прекарват дните си като убиват животни, а вечерите — като преяждат и пият бренди до безсъзнание?