Джуд Деверо - Дукесата

— Аз… аз не мога да остана тук.

Лицето му се изкриви в познатата иронично — проницателна усмивка.

— Тръгваш си, защото те целунах!

— Не биваше да го правим — каза тя тихо.

— Бях още съвсем унесен. Не бива да ми се сърдиш за това.

— Не ти се сърдя. Просто…

— Аха, разбирам. Хари, нали? Тревожи те това, че моите целувки ти харесват повече от неговите. Или Хари още не те е целувал? Доколкото си спомням, той обича конете повече от жените, а опитните жени — повече от девиците.

— За твое сведение, аз харесвам целувките на Хари — отвърна тя озлобено и заобиколи леглото, за да види лицето му. — Обичам всичко у него. Във всеки случай е по-хубав от теб — с твоите черни като катран очи и с обезобразеното ти от белези тяло. Бас държа, че Хари няма нито един белег.

Тревилиън продължаваше да се усмихва с превъзходство.

— Но ти познаваш моето тяло, а не неговото — каза той толкова тихо, че тя едва го разбра.

— Отвратителен си.

Тя се обърна да си върви, но той я хвана за китката.

— Извини ме — каза той. — Извини ме за това, че поисках да любя една хубава жена, която лежеше в леглото ми. Това беше наистина отвратително от моя страна. Извини ме също, че завиждам на Хари, на когото всичко пада от небето. Права си: това е достойно за осъждане. В бъдеще ще се постарая да се владея по-добре.

Тя го изгледа гневно.

— Това не е искрено извинение.

— Но и не може да бъде такова, нали? Наистина може да ме проклинаш, но как да се разкайвам за нещо, което на драго сърце бих повторил?

Клер се разсмя.

— Ти наистина си отвратителен. — Искаше да измъкне ръката си, но той не я пускаше.

— Остани при мен. Хайде да си поговорим — помоли той и за миг тя съзря откровеност в очите му и молба, която беше искрена.

— За какво? — Още в мига, когато го каза, знаеше, че е загубена. Сама беше доловила в гласа си желанието да остане при него. — Аз трябва… — започна тя отново.

— Защо искаш да станеш дукеса? — попита той.

— Смешен въпрос. — Клер дръпна по-силно ръката си и я освободи от менгемето на дланите му. — Ако трябва да попитаме всички жени на света дали искат да станат дукеси, ще ми се да видя онази, която ще откаже.

— Дори кралиците, и принцесите ли?

— Мисля, че кралиците и принцесите с особено удоволствие биха станали дукеси. Престиж без всякаква отговорност.

— И ти ли това искаш — престиж?

— Аз искам Хари. Но сега наистина трябва да тръгвам.

— Не, не, остани още… разкажи ми нещо.

— Имаш предвид приказка?

— Не, истинска история. Разкажи ми за… — Той трескаво търсеше тема. Нещо такова, което да я накара да остане още малко при него. Тя му създаваше чувството, че наистина може да се излекува — не само от маларията, но и от всички рани, които беше получил през живота си. — Разкажи ми за своите родители.

Тя помълча малко.

— Ще ти разкажа една любовна история — истинска при това. Майка ми някога е била много хубава жена.

— Толкова хубава, колкото малката ти сестра ли? — Погледът му се насочи към гърдите й и гласът му стана тих и съблазнителен: — и като теб?

— Искаш ли да чуеш историята или не? — скара му се тя, но обърна настрани поруменялото си лице.

Той се усмихна и се облегна на възглавниците, явно доволен от въздействието на думите си.

— Да, разбира се.

— Трябва да се закълнеш в живота си, че няма да казваш на никого онова, което сега ще ти разкажа. Майка ми ще ме убие, ако научи. Тя би ме убила и ако разбере, че знам.

— Заклевам се — каза Тревилиън и се постара да изглежда сериозен.

— Майка ми с голямо удоволствие разказва, че произхожда от стара и уважавана вирджинска фамилия, но в действителност е прекарала детството си в дървена колиба в Смоуки Маутнънс. Израснала е без образование и бедна като църковна мишка.

— Но била хубава?

— Много хубава. На седемнадесет година напуснала бащиния си дом и заминала за Ню Йорк. Не знам откъде е взела пари за пътуването. Маймунката твърди, че баща й предния ден продал няколко свине и майка ми откраднала парите, докато родителите й спели, и запрашила за Ню Йорк. Но аз съм винаги малко скептична към историите, които разказва сестра ми. Така или иначе майка ми си платила пътуването и се появила в Ню Йорк в скъп костюм. Тук си намерила работа в парфюмерийния отдел на един елегантен магазин. И там се запознала с баща ми, влюбила се, омъжила се за него и двамата живеят щастливо заедно до ден-днешен.

— Разбирам — каза Тревилиън след известно време. Лицето му нямаше вече това меко, съблазнително изражение, а изглеждаше съсредоточено и напрегнато, както винаги, когато трябваше да реши някаква гатанка. — Двамата са се възползвали от великата американска свобода, с която твоята страна толкова се гордее, спечелили огромно състояние и направили от теб богата наследница и кандидат — дукеса.