Джуд Деверо - Дукесата

Но накрая все пак го заловиха на местопрестъплението и го изпъдиха от къщата. Години наред се беше появявал само от дъжд на вятър. От член на семейството се превърнал в гост, когото никой не зачиташе.

— Но вие треперите — каза Клер и се наведе над него. Хубавото й лице беше заруменяло от танците. Никога не му беше изглеждала толкова привлекателна.

Тревилиън не можеше да допусне едно очарователно момиче да го покровителства като майка.

— Глупости! Никога не съм се чувствал толкова добре.

Клер му се усмихна и после обяви пред всички, че е уморена и трябва да се прибира вкъщи, а я чака дълъг път. Гостите бяха изненадани, че една дама ще върви пеш. Но тя им каза през смях:

— Та Брамли е само на една крачка оттук.

Протегна ръка на Тревилиън, за да му помогне да стане, но той се направи, че не я вижда. Мактарвит го погледна втренчено в очите и му предложи каруца.

— За нищо на света — заяви Тревилиън сърдито и се отдалечи през къпиновите храсти.

След като се сбогува със селяните, Клер го настигна запъхтяна.

— Не беше много възпитано от ваша страна. Хората бяха толкова мили с нас.

— Към вас може би да, но не и към мен. — Вече усещаше, че краката му се подгъват. Съжаляваше, че не прие предложената от стареца каруца, но бе невъзможно да се върне обратно и да покаже слабостта си пред всичките тези хора. И — което беше още по-важно — не искаше да изглежда безхарактерен в очите на Клер.

А тя вървеше след Тревилиън и се питаше какво ли става с него. Вървеше с наведена глава и прегърбени рамене, като с усилие се подпираше на желязната си тояжка. Учудиха я думите му, че любезността на селяните се отнасяла само за нея. Поне четири пъти забеляза хората да се взират в лицето му и да кимват одобрително, щом го познаеха. И три от по-възрастните жени непрекъснато се въртяха около него и се грижеха за яденето и пиенето му.

Докато вървяха, Тревилиън се препъна два пъти. Първия път тя понечи да му помогне, но той я отпъди с жест. Вторият път обаче не я отблъсна и тя го прегърна през кръста. Забеляза, че беше вдигнал висока температура.

Клер разтревожено го погледна и откри мрачна решителност в израза му. Въпреки треската беше останал, защото тя още не желаеше да си тръгва, и когато Агнъс им предложи каруцата, той отхвърли предложението. Неговата гордост и вироглавство не му позволяваха да приеме чужда помощ, помисли си Клер.

Сега понечи да се отдръпне, но тя не му позволи.

— Не се преструвайте пред мен — каза тя. — Виждам, че сте болен. Забравете глупавата си гордост и се опрете на рамото ми, за да ви заведа здрав и читав в къщи.

За миг Тревилиън се поколеба, но после се остави да му помага.

— Значи с вас сме приятели? — каза той развеселен.

— Да, мисля, че сме приятели.

— Ами вие с Хари какви сте?

— Ние се обичаме — отговори тихо тя.

— Има ли разлика между приятелство и любов? — попита той, докато пресичаха пенлив поток.

— Има много голяма разлика.

— Кое от двете е по-важно?

Тя се замисли за миг.

— Убедена съм, че човек може да живее без любов, но не и без приятели.

Когато най-сетне стигнаха до тайната врата в западното крило, Тревилиън трепереше толкова силно, че Клер едвам го удържаше. Щом затвориха вратата, тя извика на помощ Оман. Великанът мигом изникна на стълбите, прихвана господаря си под мишниците и почти го пренесе горе.

Клер влезе в спалнята, когато Оман сложи Тревилиън като малко дете в леглото. Никога не беше виждала толкова бурен пристъп на треска. Състоянието на болния беше ужасно. Той се сви на топка и Оман го покри с одеялото.

— Ще оздравее ли? — попита тя. — Нима ще има сили да надвие тази болест?

Оман сви рамене.

— Ако такава е волята на Аллах — отвърна той и излезе от стаята. Клер реши, че е отишъл за лекарства, но когато той не се върна, тръгна да го търси. Завари го в гостната преспокойно да гризе един плод, загледан в луната навън.

Клер разбра, че не може да остави Тревилиън сам.

— Искам да намерите сестра ми — каза тя, колкото се може по-сдържано. Беше й дошло до гуша от слуги, които не си вършат работата. — Знаете ли коя е тя? Онова малко момиче.

Оман я погледна и кимна.

— Намерете я и от мое име настоявайте да каже на семейството, че съм болна. Никой не бива да научи, че тази нощ няма да бъда в стаята си. Нека сестра ми убеди Хари, че не съм в състояние да го приема… — Клер се замисли за миг. Какво да излъже госпожица Роджърс? Маймунката щеше да измисли нещо. — Кажете на сестра ми, че никой не бива да знае къде съм. Ще й платя за услугата.