Джуд Деверо - Дукесата

— Мога да чета и пиша поне толкова добре, колкото и мама. — Клер я погледна с укор, но Маймунката се усмихна: — Тук вече се питат какво ли правиш по цял ден.

— Нищо особено — отвърна Клер. — Повечето време се разхождам.

— И въобще не ядеш. Поне не на масата с другите. — Маймунката се наведе напред. — Обаче виждам нещо между зъбите ти — о, ти не гладуваш.

— Какво се лепна за мен, нямаш ли си друга работа? Например да оставиш обиците на мястото им?

— Не мога да ги сваля, преди дупките да заздравеят.

Клер поклати глава.

— Прекалено малка си, за да си пробиваш ушите. Кой, по дяволите, се съгласи да направи това?

— В тази къща може да получиш всичко, каквото пожелаеш.

— Как да те разбирам?

Маймунката отвърна с блеснали очи:

— Клер, това е най-странната къща на света, в която живеят най-умопобърканите хора. Нали знаеш онзи изпит дребен човек с дълга коса, който сяда срещу теб на вечеря?

— Откъде знаеш къде сядам на вечеря?

— Знам страшно много неща. Няма значение — този човек обитава най-затънтения край на източното крило и организира театрални представления. Той е единственият актьор и никога няма зрители. Най-странното е, че произнася една фраза, после сменя костюма си, отново произнася една фраза, пак сменя костюма си, и така нататък… и тъй като всеки път за преобличането му отиват най-малко двайсетина минути, то естествено представлението трае много часове. Той ми предложи да участвам в пиесата, но страшно се разсърди, когато поисках да играя Елизабет Първа.

— И ти, по всяка вероятност, надви.

— Да. Искаше да си острижа косите ида сложа червена перука, но аз отказах. А помниш ли двете дребни възрастни дами, които седят до баща ми? Те са крадли. Честно ти говоря. Промъкват се във всички стаи и крадат разни неща. Наблюдавай ги някога по време на вечеря — в края на храненето не остава нито един сребърен прибор върху чиниите им, защото са ги напъхали в ръкавите си.

— От това дрехите им положително не стават по-чисти.

— Икономът събира всяка седмица сребърните прибори от стаите им, а понякога му се налага да го прави и по-често, когато на масата има повече хора.

— А какво прави мама по цял ден?

— Прекарва следобедите с две стари кукумявки, които знаят всичко за всеки. Те й разказват последните клюки за дукове, барони и графове. Само да ги чуеш какво разправят за Уелския принц!

— Ти обаче не биваше да чуеш това. Пак ли си подслушвала зад вратата?

— Ако се държиш лошо, няма да ти кажа какво научих за майката на Хари.

Клер се престори, че не се интересува.

— За Нейна светлост, искаш да кажеш?

— Но това ще ти струва нещо.

Клер стана рязко.

— Е, добре, ще ти го кажа. Старицата мразела всичките си деца, с изключение на Хари. Той бил нейният любимец и тя го боготворяла. Радвала се, че двамата й по-големи синове умрели и Хари станал дук.

— Какви ужасни неща дрънкаш за нея?

— Само повтарям каквото съм чула. Знаеш ли, че била саката с единия крак? Едва ходела и шушукат на ухо, че каретата й се преобърнала и премазала крака й, когато искала да избяга от мъжа си. Хари се родил шест месеца по-късно. Той, изглежда, е предан на майка си и прави всичко, каквото тя иска от него. — Маймунката погледна лукаво по-голямата си сестра: — Дори щял да се ожени за жената, която майка му избере.

Клер гледаше сестра си с хладна усмивка.

— Колко интересна къща. Ще се постарая да опозная тези хора. Не желая да правят смешни предположения за постоянното ми отсъствие.

— В тази къща може да ядеш живи кокошки на вечеря и никой няма да го намери за смешно. — Маймунката скочи от пейката. — Време е да вървя. Днес следобед ще играя някаква жена, която се казва Мария Антоанета.

— Внимавай! Тя е била обезглавена.

Сара Ан стана сериозна.

— Добре, че ми каза. Ще внимавам.

Когато тя изтича надолу по пътеката, Клер извика след нея:

— И не пипай накитите ми!

Маймунката само кимна и продължи да тича Клер се върна в къщата, преоблече се за обяд и на масата се постара да не зяпа двете стари дами, които пъхаха сребърните прибори в ръкавите си. Попита дългокосия мъж, който седеше на трапезата срещу нея, за пиесите му, и той веднага я покани да участва в една от постановките. Заяви, че можела да вземе ролята на Ана Болейн или Катрин Хауърд — двете жени, които Хенри Осми наредил да се обезглавят. Клер отклони това предложение с учтива усмивка.

След обеда се отправи към Златния салон и там седна до майка си. Трите жени, които се намираха още в помещението, й хвърляха непрестанно многозначителни погледи, че пречи, но Клер се преструваше, че не ги забелязва.