Джуд Деверо - Дукесата

— Ако двете си разбият взаимно главите, ще ги заболи. Този опит ще ги научи на повече, отколкото моите наставления.

И като гледаше какво правят двете, Клер беше принудена да се съгласи с него.

Сутринта на четвъртия ден Оман влезе в стаята и подаде на Клер едно писмо. Току-що го донесъл мъж на покрит с пяна кон, обясни той. Сърцето на Клер заби като лудо, когато взе писмото. Нима Хари вече беше научил за връзката й с Тревилиън? От него ли беше писмото?

Тревилиън беше престанал да пише и я гледаше напрегнато.

— От Уелския принц е — каза Клер, щом видя герба върху плика. Ниса и Маймунката дотичаха от спалнята. Клер прочете бързо писмото и погледна Тревилиън. — Принцът е издал указ за уискито на Мактарвит.

— Принцът иска да му конфискува уискито? — учуди се Маймунката.

Клер се усмихна.

— Не, в писмото принцът заявява, че уискито на Мактарвит е най-доброто, което някога е пил и иска цял свят да научи за него. — Погледите на Клер и Тревилиън се срещнаха. — Сега тя няма да го изгони от земите си — каза Клер. — Няма да го изгони, щом принцът иска да получава неговото уиски.

Тревилиън дълго гледа Клер. Можеше да прочете по лицето му какво мисли в този момент.

— Това няма да й хареса — каза той накрая. — Прекалено много се месиш в живота й.

Клер му обърна гръб, защото думите му й вдъхнаха страх, както и сериозността, с която ги изрече.

— Ще отидем ли при Ангъс Мактарвит да му разкажем за писмото?

— Да! — извика Ниса. — Да тръгваме веднага, а ти ще ми разкажеш по пътя какво се е случило!

Тревилиън даде знак на Оман, че е съгласен и половин час по-късно вече пътуваха с една карета към дома на Мактарвит. Тревилиън беше облякъл килта на главата на клана Макарън. Американката за кой ли път му обясни, че всъщност няма право да носи този килт. За свое оправдание той отвърна, че поличките на Хари му били твърде къси — ирония, която Клер не долови. Ниса, която седеше срещу Клер, беше изумително красива в златистокафявата си дреха. Маймунката носеше синя роба и венец от цветя в косите. Само Клер не беше се докарала като за празник и бе в обикновена червена рокля. Опасяваше се, че селяните ще се стреснат от вида на момичетата.

Ниса каза нещо на своя език на Тревилиън и той се усмихна.

Клер изгледа подозрително Ниса.

— Моля те, преведи ми!

— Тя каза, че със своя обръч отзад ти изглеждаш най-странно от всички.

— С моя турнел ли? — кипна Клер. — Бъди така добър да й обясниш, че това е последната мода… — Всички се засмяха и Клер се зарази от веселието им. Обърна се към Тревилиън. — Поне ти не си се облякъл днес като Джордж Вашингтон.

На около миля от дома на Мактарвит пътят свърши и се наложи да продължат пеша. Ангъс вече ги чакаше на хълма, но без пушката си, а зад него се бяха скупчили дузина местни жители. Но всички си глътнаха езиците, когато видяха тази толкова бляскаво облечена компания да изкачва хълма.

Ангъс, който никога досега не изпитваше недостиг на думи, поглеждаше с ококорени очи ту Маймунката, ту Ниса. Тревилиън забеляза, че Клер полага отчаяни усилия да скрие ревността си. Дръпна Ангъс за ръката и му каза:

— Елате с мен, старче! Клер иска да ви съобщи нещо.

Ангъс въведе Тревилиън и Клер в колибата си. Тя седна на единствения стол и двамата зачакаха търпеливо, докато Мактарвит им наля по чаша уиски. Когато всеки взе чашата си, Ангъс седна на трикрако столче до огнището и попита:

— Е, какво ви води тук с такава голяма тайфа?

— Това — отговори Клер и му подаде писмото на Уелския принц.

Ангъс го повъртя в ръцете си. Клер се сети, че той не можеше да чете, и каза:

— Уелският принц е издал кралски указ за вашето уиски.

Ангъс погледна въпросително Тревилиън.

— Наскоро ходихме в Единбург — започна той, — а принцът тъкмо беше в замъка Белморал. Клер му подари една бутилка от вашето уиски и то му харесало.

Ангъс се намръщи и погледна Клер. Тя се досети, че той още не разбираше връзката.

— Сега сте под закрилата на принца. Престолонаследникът на Англия ви прави кралски доставчик. Вече никой никога няма да ви попречи да варите своето уиски. Дукесата вече няма власт над вас. Нещо повече — цял свят ще научи за вашето уиски и мнозина ще поискат да го купуват — особено американците. Там много си падат по всичко шотландско. Цената на уискито ви ще се вдигне. Американците охотно плащат скъпо, за да се хвалят после у дома колко много пари са дали.

Ангъс отново се обърна към Тревилиън.

— За съжаление, всичко това е вярно.