Джуд Деверо - Дукесата

Тревилиън я изгледа така, сякаш си беше загубила ума; и Клер получи първия си урок по общуване със знаменити мъже.

— Нищо подобно. Исках само да подишам чист въздух.

На Клер й идваше отново да му изкрещи какво мисли за него, но знаеше, че ще е безполезно. А може би той искаше да скрие нещо от нея?

— Какво не искаш да ми кажеш? — попита тя тихо.

Тревилиън се изправи и стигна до края на верандата.

— За какво говориш? Разказах ти за живота си повече, отколкото на всеки друг.

— Може да е вярно, но ти ми разказа само за капитан Бейкър. Никога не си говорил за времето преди това. Къде си израснал? В каква роднинска връзка си с Хари?

— Става ми студено. Мисля, че е по-добре да се връщаме. — Той се обърна към нея и я погледна. — Или предпочиташ да останем тук? Може да влезем в павилиона и…

— Ще ми подариш тялото си, но не и тайните си. Знаеш всичко, което може да се знае за мен, но не ми разказваш нищо за себе си.

— Споделям с теб всичко, което може да се сподели.

— Тоест това, което искаш да споделяш с мен. — Тя се обърна кръгом и си тръгна.

Той я настигна почти веднага и я улови.

— Остани при мен — каза той. — Не си тръгвай веднага.

Тя го погледна в тези очи — тези неразгадаеми очи, — и се запита какво ли се криеше зад тях. Искаше да избяга, но знаеше, че има нужда от нея. Облегна се на гърдите му и той я прегърна.

— Така да бъде, ще остана.

Целуна я по шията и дълго я притиска към себе си. Накрая каза:

— Значи мислиш, че е по-добре да пропусна някои данни за размери в книгите си?

— Защо не ме оставиш да задраскам местата, които имам предвид?

— Значи да ти разреша да коригираш книгите ми? На теб? На някакво си дете?

Спориха по целия път за в къщи. Клер обаче забеляза, че той не се възмущаваше сериозно, а искаше само да я подразни. Въпреки това все още бе засегнат от нещо.

В техните скъпоценни четири дни тази кавга беше единственият дисонанс в едни иначе безоблачни отношения. Останалото време те прекарваха в любене и в игри с Ниса и Маймунката.

Отначало Клер гледаше с недоверие на Ниса. Та коя жена би искала да има край себе си хубавица като Лунната перла? Освен това не беше забравила думите й за цвета на кожата си. А и Тревилиън достатъчно ясно бе описал Ниса като необикновено темпераментна и изкусна любовница. Клер бе убедена, че в нито едно отношение не можеше да се мери с нея.

Но постепенно Клер опознаваше Ниса. Екзотичната красавица, изглежда, имаше само една цел в живота си — да прави това, което иска. Тревилиън й бе разказвал, че като жрица на Пеша тя имала само едно задължение: да се забавлява. И Ниса умееше да прави това. Смееше се, пееше и танцуваше. Закачаше се с Тревилиън и го разсмиваше. И когато на Клер й идваше много, Ниса започваше да я задява. Чудеше се как американката издържа капризите на Тревилиън, после се възхищаваше на косите й, искаше да я среши. Как можеше да й се сърди? Ниса сплиташе косите на Клер на дебели плитки и ги украсяваше с три от обсипаните си със скъпоценни камъни гребени. После заведе Клер в спалнята и я накара да облече една от нейните копринени рокли с богати бродерии.

— А сега ще се заемем с лицето ти — каза Ниса тържествено. Клер искаше да протестира, но любопитството й надделя.

Гледаше като омагьосана как Ниса отваря пътната си чанта и изважда отвътре нещо черно, прилично на дървени въглища. Ниса помоли Оман да й донесе мангал и разпали черния въглен. После взе чаша и я подържа известно време надолу над него. Клер с усилие сдържа протеста си, когато Ниса се изплю върху саждите, които се утаиха в чашата и използва дръжката на четката за коса, за да разбърка загадъчната паста. После я нанесе умело върху веждите и миглите на Клер. Накрая извади две кутийки — едната с пудра, а другата с руж, и ги разтри по лицето на Клер. Накрая начерви устните й и й подаде огледало.

Американката беше убедена, че ще изглежда като цирков клоун, но грешеше. Ниса беше много веща в гримирането. Клер никога не беше изглеждала толкова добре.

— Отиди при Франк — каза Ниса. — Ще му харесаш.

Клер колебливо пристъпи в кабинета на Тревилиън. Когато не беше зает с друго, той седеше пред някоя от масите и пишеше.

Постоя няколко минути до него и й се наложи да се изкашля три пъти, преди да я забележи. Той вдигна очи и я огледа внимателно от глава до пети, взе брадичката й в ръка и завъртя главата й наляво и надясно. После каза нещо на Ниса, целуна Клер по бузата и отново потъна в работата си.