Джуд Деверо - Дукесата

— Не те упреквам. Тя е най-красивата жена, която съм срещала през живота си и аз нямам право да ти казвам какво да правиш. Свободен си да постъпваш както си искаш.

Ръцете, които се протегнаха сега към нея, не бяха на Тревилиън. Бяха малки, много ласкави и притеглиха Клер към крехко тяло.

— Бих дала всичко, за да имам гърди като твоите — каза Ниса на английски с приятен, мек акцент. — И ми се струва, че кожата ми е прекалено тъмна. Как поддържаш твоята толкова бяла?

— Не стоя много на слънце — изхлипа Клер, отскубна се от Ниса и я погледна. После измери Тревилиън и извика: — Отново си се подиграл с мен!

Той явно се сконфузи. Отвори уста да каже нещо в свое оправдание, но Ниса го изпревари:

— Помолих го да не казва на никого. По пътя от Пеша към морето ме научи да говоря английски. — Ниса взе ръцете на Клер. — Франк ми разказа, че на теб дължа спасението си. Не харесвах Джек Пауъл. Той искаше да ми отнеме свободата. Смяташе да ме развежда по света и да ме показва на хората. Бях се отчаяла, защото мислех Франк за мъртъв. — Ниса се усмихна на Клер. — Ще ми простиш ли моята малка шега? Много ми харесва да гледам как се бориш за Франк. Ти си първият човек, който успя да отвлече ума му от неговото писане.

Клер погледна Тревилиън въпросително:

— Отвличах ли те от твоята работа?

Той сви рамене.

— От време на време. Когато се правех на викарий, за да спасявам някого или седях опрян на един зид и трябваше да наблюдавам как се учиш да танцуваш. Наложи ми се да те водя при разни старци и да гледам как флиртуваш с тях. Отгоре на всичко трябваше да забавлявам малката ти сестра и…

Клер му се усмихна.

— Защо като две деца не излезете навън да си поиграете заедно? — промърмори Тревилиън.

Двете се засмяха от сърце — Клер и Ниса.

— Какво да го накараме да стори за нас? — попита Ниса. — Да ни разказва интересни случки? Или да ни изведе на слънце?

— Намираме се в Шотландия — забеляза Тревилиън мрачно. — Тук слънцето въобще не грее. А ако си забравила, нека ти напомня — присъствието ми в тази къща трябва да остане тайна.

Клер ги наблюдаваше внимателно. Колко добре се познаваха и се разбираха двамата. Беше й непоносимо да мисли, че Тревилиън е спал с тази жена.

— Трябва да се прибирам — каза Клер. — Ще забележат, че ме няма.

Тревилиън я последва, но не каза нито дума, докато не стигнаха до долния етаж, където преди Клер пропадна през прогнилите греди. Той я хвана за ръката и я извърна към себе си.

— Нямаш никакво основание да ревнуваш от Ниса. Тя не значи нищо за мен.

— Но е толкава красива и ти си спал с нея. — Стараеше се да избегне погледа му, за да не види той сълзите в очите й.

— Да, така е. — Той замълча, а после продължи с гняв: — По дяволите! Може да съм спал с нея, но никога не съм й казвал, че я обичам!

В първия миг тя не го разбра. О, той пак намекваше, че тя обича Хари. Обичаше ли го наистина? Как можеше да го обича и в същото време да изгаря по другия? Възможно ли бе такова раздвояване? Но Тревилиън, който твърдеше, че е спал със стотици, а може би и с хиляда жени, правеше разлика между сексуална връзка и любов.

Той забеляза объркването й, прегърна я и Клер скри лице на гърдите му.

— Да направим ли както каза Ниса и да прекараме деня на открито?

— Ние тримата?

— Да, ние тримата — кимна той. — Не, четиримата. Ще поканим и сестричката ти.

Клер изхлипа:

— Моята красива сестричка. Аз ще бъда най-грозната.

Тревилиън се засмя и повдигна брадичката й.

— Ти ще бъдеш най-хубавата за мен. Знаеш ли, започвам да вярвам, че си най-хубавото същество, което изобщо познавам.

— Наистина ли? — Тя го гледаше с мокри от сълзи очи.

— Наистина. — Той я целуваше нежно, после целувките му станаха по-настоятелни, по-страстни. Обгърна хълбоците й и вдигна фустите й нагоре. — Защо, дявол да го вземе, носиш толкова много дрехи?

— Тревилиън, не можем да го направим тук. Наблизо има хора и…

Той я прекъсна с целувка.

— По дяволите хората.

— Но тук няма легло — промърмори тя.

Тревилиън отговори с приглушен смях, толкова многообещаващ, че Клер усети тръпки по цялото си тяло. Престана да мисли въобще, когато повдигна левия й крак, обви го около кръста си и направи две крачки, докато гърбът й опря в стената. Проникна без усилие в нея и Клер въздъхна изплашено. Беше забравила колко невероятно е това усещане.

Отметна глава назад, а Тревилиън покриваше шията й с горещи целувки, докато придържаше таза й с две ръце и диктуваше задъхания ритъм.