Страстта на Клер се разпали неимоверно. Той пресрещаше тежестта на тялото й с тласъците си и тя усещаше, че ще закрещи от наслада. Но той заглушаваше с целувки всеки звук, докато накрая едновременно стигнаха върха.
Тя се вкопчи изтощена около него.
— Тревилиън — шепнеше на врата му.
— Да — отвърна той — кажи ми го.
Клер разтърси глава. Не искаше да прибавя нищо от страх да не даде прекалено много.
Той я държеше здраво, двамата бяха напълно облечени, но съединени по един толкова интимен начин.
— Подари ми тези дни с теб — каза той. — Дай ми тези няколко дни — това е всичко, за което те моля. Никакви обещания. Никакво съжаление. Любов за мига — само за мига. Не мисли за утре или за това, което друг иска от теб. Можеш ли?
Тя кимна на врата му. Колко странно, да живееш само за мига — и да мислиш само за себе си. За няколко дни можеше да остане при Тревилиън и да забрави дълга си към другите. Можеше да не се тревожи за бъдещето на сестра си. Да не мисли за ужасната майка на Хари. Можеше да се смее и да разговаря за неща, които я интересуваха, вместо да се преструва, че харесва коне, кучета и лов.
— Няма да докосваш Ниса — каза тя. Когато той не отговори, тя го погледна в лицето.
— Нито едно докосване? Дори някоя и друга целувка?
За първи път разбра, че я дразнеше.
— Достатъчно е, че ти разрешавам да я зяпаш. И никакви покани към сестра ми да седне в скута ти.
— Само ако ти седиш в скута ми — каза той с дрезгав глас.
— Мисля си, че би ми харесало. — Тя го целуна, после се отдръпна от него и стъпи на земята. Той нежно отметна една паднала къдрица зад ухото й.
— Уили? — каза тя. — Има ли много начини, по които… може да се прави това?
Очите му блеснаха.
— Има безброй начини.
— Предполагам, че си ги опитал всичките — огорчи се тя.
— Само ги разучавах за сериозния случай.
Тя го погледна и се усмихна.
— Ще ти дам твоите дни. Не, ще подаря на себе си тези дни. През времето, което ни е отредено, ще мисля само за сегашното, не за бъдещето или за миналото. Не за твоето или моето минало.
Той я помилва по бузата.
— Моето минало не бива да те тревожи. — Взе я за ръка и я поведе по стълбите.
— Онова, което ме тревожи сега, е твоето бъдеще. Какво ще правиш с Ниса?
— Единственото, което съм решил за бъдещето, е да ти покажа всички тънкости на любовта.
Клер му намигна.
— Винаги съм учила с удоволствие.
Прегърнаха се засмени.
Разполагаха с четири дни преди завръщането на Хари. Четирите най-божествени дни във външно спокойния живот на Клер. И в най-смелите си мечти не бе сънувала такива дни.
Тревилиън, изглежда, никога не спеше. Или минаваше най-много с три-четири часа сън. Прекарваше дълги часове в леглото с нея, любеше я и изпълняваше обещанието си да я научи на всичките си умения.
Но самият любовен акт бе най-малката част от любовната им игра. Нещата, които правеше, преди да се съединят, почти я довеждаха до полуда. Възбуждаше я с разговори. Разказваше й еротични истории, които в никакъв случай не бяха вулгарни — всичките съдържаха малка весела поука.
Веднъж Тревилиън й разказваше една от тези приказки, докато тя лежеше в леглото на принц Чарли и го гледаше как се съблича. Той смъкваше всяка своя дреха безкрайно бавно и в същото време й разправяше за любовните приключения на една красива принцеса и царския съветник. Ако ги хванели на местопрестъплението, баща й щял да ги убие и двамата. Но съветникът бил умен и направил така, че царят му позволил да се ожени за принцесата.
Тревилиън разказваше историята бавно, като описваше с всички подробности какво правели в леглото принцесата и нейният любовник. Когато той най-накрая се съблече, Клер разтвори с готовност обятия. Но Тревилиън стоеше до леглото и се прозяваше.
— Мисля да попиша малко — рече, вдигна копринения си кафтан и излезе от спалнята.
Клер беше смаяна. Как можеше да й разказва такива неща и после да я остави сама? Възмутена от безчувствеността му, тя скочи ядосано от леглото, наметна една дреха и нахълта в кабинета му. Той пишеше невъзмутимо на една от масите, явно съвършено незасегнат от страстта, която Клер изпитваше в този миг.
Тя отвори уста, за да каже нещо, но изведнъж забеляза как трепереше писалката в ръката му. Разбра, че той беше също толкова възбуден, колкото и тя.
Докосна го и прошепна:
— Покажи ми как да седна в скута ти.
Той веднага захвърли писалката, грабна я със силните си ръце и я взе на коленете си. Държеше я здраво, галеше я, пое върху себе си тежестта й, докато се любеха.
Читать дальше