Джуд Деверо - Дукесата

Клер беше малка разочарована и се върна при Ниса.

— Какво каза той? — попита плахо.

— Каза, че си съвършена и че по-скоро аз се нуждая от грим, а не ти.

— Така ли каза? — засмя се Клер, изтича при Тревилиън й го целуна буйно по устата. Той беше малко учуден, тъй като онова, което в действителност каза на Ниса, не беше химн за красотата на Клер, а критика към грима й, който според него беше прекалено силен.

Ниса накара Клер да облече един от халатите на Тревилиън, а самата тя поиска да изпробва американските й рокли. Малките гърди на Ниса, разбира се, не запълваха горната част на дрехите и затова Клер подпъхна там няколко чорапа на Тревилиън.

Предоволна, Ниса се разхождаше гордо пред очите на Тревилиън и Оман, а двамата щедро й се възхищаваха.

По време на това модно ревю в стаята влезе Маймунката. Тя за първи път виждаше Ниса на дневна светлина и тъй отблизо. От този миг нататък атмосферата се наелектризира.

Ниса още се любуваше на странните си одежди и на фалшивата си гръд, когато Маймунката я загледа с полуотворена уста. Клер веднага схвана, че Ниса досега не беше срещала женско същество, чиято красота да може да се мери с нейната. Но Маймунката по нищо не й отстъпваше. Двете млади хубавици — едната смугла, с черни коси и златисти очи, а другата кестенява и синеока, с розови устни и кремава кожа, се изгледаха дълго в очите.

Клер хвърли поглед към Тревилиън и забеляза, че той се беше облегнал на стола си и напрегнато наблюдаваше двете момичета.

Маймунката първа се раздвижи. Отиде при Ниса, погледна я в очите и стовари юмрук в лицето й. Лунната перла се строполи на пода.

— Сара! — извика Клер. Сестра й гледаше кръвнишки повалената си съперница. Клер се спусна да вдигне Ниса. Погледа към Тревилиън за помощ. Но той само се усмихваше.

— Ужасно съжалявам — повтаряше неловко Клер, докато помагаше на Ниса да стане. После се обърна към сестра си: — Сара Ан, настоявам веднага да й се извиниш!

Но Маймунката въобще не мислеше да се извинява. Не отместваше обвинителния си поглед от Ниса. Клер застана решително пред сестра си:

— Или веднага ще й се извиниш, или ще изядеш пердаха!

Ненадейно Ниса се разсмя и Клер се обърна объркано към нея.

— Сестра ти никога не е била в една стая с жена, която е по-хубава от нея — обясни Ниса.

Маймунката не каза нищо, само я изгледа злобно. Тревилиън сви рамене и се обърна към Клер.

— Ти си благословена с богатство, сестра ти с красота. Какво ще направиш, ако срещнеш момиче, които да има повече пари от теб?

Клер го изгледа така, сякаш се беше побъркал.

— Какво общо има това с моите пари? Сестра ми току-що удари човек, който не й е сторил нищо и… — Но млъкна, защото Ниса мина покрай нея и протегна ръка на Маймунката.

— Ще те гримирам като сестра ти. И имам една синя копринена рокля, която много ще отива на очите ти. Ела да видиш чифт копринени пантофки с малки огледалца на тях.

Маймунката се поколеба за няколко секунди, но после тръгна след Ниса към спалнята.

От този миг нататък Ниса и Сара станаха неразделни. Но не защото си допаднаха или станаха приятелки, а за да се държат взаимно под око. Клер остана с впечатлението, че тази игра забавлява Ниса, докато Маймунката я приемаше твърде сериозно.

Клер отначало се тревожеше от враждебността, с която сестра й се отнесе към Ниса, но Тревилиън не приемаше нещата сериозно.

— Докато Ниса изпитва удоволствие, всичко е наред.

Клер не разбра отговора му, както и отношенията между Ниса и сестра й. Ниса, която беше на нейната възраст, се държеше така, сякаш за нея беше убийствена дори мисълта да поеме отговорност за нещо. Развлечението, казваше тя на Клер, било единственото й призвание.

Веднъж Клер се опита да поговори с Тревилиън за бъдещето на Ниса, но той отказа да разсъждава на тази тема.

— Тя не е като теб — изсумтя той. — Не разбираш ли, че другаде хората живеят различно? Ти вече се оплака, че английският начин на живот се различава от американския, шотландският не е като английският. А не можеш дори да си представиш колко са големи различията между нашия начин на живот и онова, което е прието на другия край на света!

Клер не проумяваше защо той се горещи толкова. Но това беше най-малкото. Понякога я гледаше с очите на влюбен, но друг път сякаш му трябваше време, за да се сети коя е. Това ставаше, когато прекъснеше работата му. Способността му да се съсредоточава беше невероятна. Често Маймунката и Ниса си крещяха, а Тревилиън продължаваше да пише със ситния си почерк, сякаш беше глух. Когато веднъж момичетата се караха заради един особено красив червен халат, Клер разтърси Тревилиън за рамото, за да посредничи между двете хубавици. Но той само се намръщи и каза, без да откъсва очи от работата си: