Джуд Деверо - Дукесата

Нощите й бяха изпълнени с любовни наслади, а дните с много други радости. Тревилиън беше видял много неща през живота си и умееше не само да разправя за тях, но и да й ги изиграе. Демонстрира й танци от Африка и обичаи от Индия. Опита се да й изпее народни песни от някои страни, но невинаги му се удаваше. Клер му пригласяше и танцуваше заедно с него.

Разхождаха се заедно, разговаряха и се смееха. Завличаше в храстите и я галеше. Обичаше да целува тила й така, че тя се разтреперваше от желание.

Разрешаваше й да чете нещата, които бе току-що написал. Веднъж, когато Клер направи малка забележка, стигнаха до кавга. По-скоро се скараха, когато след репликата й той се разсърди. Просто излезе, без да каже нито дума. Не отговаряше на въпросите и на целувките й. Продължи да мълчи дори когато му прошепна любовна покана.

Клер го упрекна, че се държи детински, и той се обърна към нея с такъв свиреп поглед, че тя неволно отстъпи назад. Едва сега й отвърна, че нейното поведение било хлапашко. Сега тя понечи да избяга и да се скрие някъде като обидено дете, но си наложи да остане и да се защитава от него. Каза му, че той пък е прекалено „възрастен“, държи се старешки и е болезнено самолюбие. Нарече го назадничав шотландец.

Той не й остана длъжен и й обясни язвително какво му е мнението за Америка, при което Клер му каза какво мисли за вироглавите мъже, които не могат да оценят един разумен съвет.

Ниса и Маймунката успяха в крайна сметка да потушат кавгата. Клер и Тревилиън се бяха разкрещели толкова високо, че се чуваше и навън. Ниса и Маймунката дотичаха от градината и известно време слушаха до вратата. Ниса плесна с ръце и предложи да броят попаденията, за да видят кой ще победи в спора.

Който направеше най-хапливата забележка, щеше да спечели. Тревилиън получи четири точки, когато характеризира родителите на Клер. Американката веднага отвърна, че Тревилиън въобще няма родители — те вероятно са се отказали от него заради характера му. Ниса обяви края на играта, защото след тази реплика Тревилиън замълча и с тежки крачки излезе от стаята.

Клер седна на канапето, все още съвсем зашеметена от препирнята. Най-малко искаше да го обиди. Как можа да му наговори такива грозни неща? И всичко това единствено заради книгите му. Нямаше намерение да ги отрича, разбира се. Беше изразила само своето мнение. Може би пък читателите да харесваха тъкмо онова, което тя критикуваше?

Ниса седна до Клер и я прегърна.

— Най-добре е да отидеш при него. Той е като ранено животно, когато го засегнат. Няма да се успокои лесно.

Клер не се раздразни, че Ниса познаваше Тревилиън по-добре от нея. В този момент нямаше време да мисли за това.

— Къде ли е отишъл?

— В стария павилион — отговори Маймунката. — Често ходи там.

Клер излезе от западното крило и тръгна по дългия път към павилиона. Дотам имаше най-малко две мили, а тя знаеше колко бързо върви Тревилиън. Откакто беше възвърнал силите си, едва успяваше да го стига.

Той седеше на верандата на малкия павилион и гледаше към хълмовете.

— Какво искаш? — попита сърдито.

Тя седна до него, но не го докосна.

— Казахме си някои лоши неща.

Той не си направи труда да й отговори.

Клер усещаше, че го беше засегнала много. Само не й беше ясно какво точно го е обидило така дълбоко. Нима беше толкова чувствителен, когато ставаше дума за книгите му?

— Харесвам книгите ти — каза тя. — Винаги са ми допадали. Харесвам ги всичките. Без изключение.

Той я изгледа така, сякаш не разбираше за какво всъщност говори.

— Твоите книги, чуваш ли? Нали заради тях се скарахме.

Тревилиън отново зарея поглед в отсрещните баири.

— Така ли? Може би наистина трябва да пропусна някои специфични подробности. А може би е най-добре да пиша едновременно две книга — едната за читатели, които се интересуват от моите изследвания, и една за широката публика, която иска да се развлича. За любителите на романтика ще разкажа всичко за Ниса и останалите хубави жени, които съм срещал.

— Струва ми се, че светът може да мине и без подобна книга — отвърна тя ядосано.

— Може би — изръмжа Тревилиън неохотно.

Клер поседя известно време безмълвна до него. Знаеше от опит, че той може да говори с часове, но също така умееше и да мълчи.

— Ако това, което казах за книгите ти, не те ядосва, тогава защо ми се сърдиш?

Той я изгледа недоумяващо.

— Не ти се сърдя. Ти мислиш по един начин, а аз по друг.

— Но ти ми се разсърди. Ти излетя като куршум от стаята и дотича тук. Щеше да се пръснеш от гняв.