Джуд Деверо - Дукесата

— С Лунната перла.

— Да, май така беше — отвърна тя. — Светът ще чете ли в следващата ти книга за нея?

— Естествено. Точно това се цени най-много от читателите. Чакай да си спомня какво съм писал за Ниса. Разбира се, точно с нея започваше описанието на Пеша — много преди онези скучни глави за размерите на колелата на каруците и тем подобни. Мисля, че съм я описал по следния начин: „Ниса беше стопроцентова жена, изтъкана от огън и страст. Бе чудесна любовница. При всяка наша среща подлагаше мъжествеността ми на сериозно изпитание.“

Клер понечи да скочи от леглото, но Тревилиън я улови и дръпна обратно. Тя не искаше нито да го погледне, нито да говори с него, скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в балдахина.

— Ревнуваш ли? — попита той развеселен.

— Можеш да се омиташ от стаята ми. И не смей повече да идваш.

Той я целуна по шията и по нежните устни.

— Нима те засяга какво съм правил или правя с Ниса! Та ти обичаш Хари. Забрави ли?

— Престани да ми се подиграваш! — ядоса се тя. — Хари поне се отнася към мен като към възрастен човек. А ти ми се присмиваш като на дете.

— Ти си дете — прошепна той. — Най-хубавото пораснало дете на света.

Клер се чудеше дали да се радва на думите му, или не.

— Но не съм хубава като твоята Лунна перла или пък като сестра ми.

Той я целуна в ъгъла на устните.

— Ти дори не разбираш какво имам пред вид под хубост. — Той се облегна назад. — Постъпвала ли си през живота си наистина користно?

Въпросът му я смути.

— Много пъти съм постъпвала користно. У дома в Америка си позволявах доста неща.

— Живели сте от лихвите на дядовото си наследство. А искала ли си пари на заем от родителите си?

— Само няколко пъти — отговори тя неохотно и когато той се усмихна по своя всезнаещ начин, гневът й избухна. — Не те харесах, когато те видях за пръв път и все още не те харесвам.

Той легна върху нея и я погледна в очите.

— Какво не ти харесва? Че те виждам такава, каквато си? За мен ти не си само красивата американска наследница, чиито пари са най-важното нещо на света. Или те смущава, че виждам родителите ти такива, каквито са? Да, аз съм реалист, докато ти си романтичка. Може би ти се струва, че обичаш Хари, защото и той е романтичен като теб. Внушава си, че майка му е добра, защото иска да я вижда такава. Иска да е влюбен в теб и се влюбва.

— Не намесвай Хари! Хари е добър, мил човек.

— Да, така е. Хари не мисли никому злото. Той е неспособен да причини болка.

— За разлика от теб! Ти унижаваш хората. Унижаваш всеки, който иска да се доближи до теб.

В този миг лицето на Тревилиън се промени и той й обърна гръб.

— Да — потвърди той — вярно е.

Клер лежеше до него, без да го докосва и кипеше от яд. Не биваше да го пуска в леглото си. Трябваше да го отблъсне, когато дойде в стаята й. Но вместо това го прие с разтворени обятия.

Усети, че той се опитва да стане и тутакси го обви с ръце.

— Не си тръгвай, Уили — каза тя. — Толкава ми е трудно да бъда сама.

Той я притисна здраво към себе си и тази прегръдка бе някак по-интимна дори от любовния акт.

— Ти също я познаваш, нали?

— Какво? — Тя притисна буза към гърдите му.

— Самотата.

Искаше да му каже, че прочут човек като капитан Бейкър не би трябвало никога да е самотен, защото имаше приятели по целия свят. Но в този миг не усещаше мъжа в прегръдките си като капитан Бейкър. По-скоро той беше оня Тревилиън, който припадна при първата им среща, който я научи да пие уиски и й даваше книги за четене.

Клер потърси устните му и после забравиха всички думи.

Когато Клер се събуди, видя малката си сестра да седи до леглото.

— Спеше като умряла — отбеляза Маймунката.

Клер се обърна, за да погледне другата страна на леглото. Нямаше никой.

— Той замина.

Клер седна и придърпа завивката към голото си тяло.

— Знам. Хари е заминал вчера. В Единбург е по… работа.

Маймунката се изсмя.

— Роджърс си е счупила крака.

Клер възкликна уплашено:

— Какво се е случило?

Тревилиън й обеща, че ще се погрижи за Роджърс. Но не вярваше все пак, че е способен да й счупи крака — или…

— Снощи е заспала в стаята си, а тази сутрин се събудила в стаята на иконома с гипсиран крак — от хълбока чак до петите. Освен това имала и ужасно главоболие и не си спомняла какво се случило през нощта. Икономът й каза, че ходила на сън, паднала надолу по стълбите и си счупила крака. Веднага дошъл лекар и й гипсирал крака, докато спяла. Икономът твърди, че лекарят изписал на Роджърс някакво миризливо лекарство, за да забрави случилото се през нощта.