Джуд Деверо - Дукесата

Той я погали, докато се отдръпваше от нея.

— Не! — извика тя и го сграбчи. — Не ме оставяй.

Тревилиън издаде странен звук — наполовина смях, наполовина стон — и я увери, че по-скоро ще умре, отколкото да я остави.

Клер неволно се усмихна и го притисна още по-силно. Неочаквано дъхът й секна, когато отново проникна в нея.

— О — извика тя, изненадана от новото усещане. — Боже милостиви!

Тревилиън вдигна глава, за да я погледна, и се усмихна.

— Май ти хареса веднага, също като уискито.

После вече не говореха. Тревилиън се движеше бавно, а Клер лежеше почти в несвяст под него и се наслаждаваше на тези съвършено нови усещания. Може би съм предала Богу дух и се намирам на небето, мислеше си тя.

По някое време и тя започна да се движи. Тревилиън здраво държеше задника й и ръководеше движенията й така, че да са в синхрон с неговите. Беше удивена колко добре се съгласуваха.

Очите й се разшириха още повече, когато усети как огънят у нея се разпалва. Вкопчи се в него като удавник и вдигна още по-високо таза си.

— Тревилиън — каза тя и в гласа й се долавяше страх. Погледна го и забеляза напрежението по лицето му, сякаш се опитваше да удържа това, което се случи. Вълната на страстта я обхвана и понесе в неизвестността.

Когато във вътрешностите й експлодира едно огнено кълбо, Клер знаеше, че това е най-чудесното събитие в живота й. Пръстите й се забиха в гърба на Тревилиън. Лицето му беше заровено в шията й и тя усещаше влажните му кичури върху кожата си.

Дълго лежаха така, здраво преплетени, докато Клер се отдели от него. Искаше да го погледа.

Очите му бяха затворени и той изглеждаше много млад като юноша.

— На колко си години? — попита тя. Той се усмихна със затворени очи.

— На тридесет и три.

Тя го погали по слепоочията и махна кичурите коса от лицето му.

— Мисля, че не биваше да го правим — каза тя тихо.

Тревилиън веднага отвори очи и я изгледа гневно.

— Ако искаш да кажеш, че сме предали Хари, трябва да знаеш, че в момента той е с любовницата си в Единбург.

Клер се изплаши от гнева му.

— Завиждаш ли му?

— Заради проклетата му любовница ли? Тя е на четиридесет и пет години, омъжена е и има две деца, едното, от които много прилича на Хари.

В този миг Клер не обърна внимание на новината. Хари беше много далеч. Целуна веждите на Тревилиън.

— Не искам сега да мисля за това. Въобще не искам да мисля.

Една част от съзнанието й регистрираше, че не беше правилно да спи с един мъж, когато е сгодена с друг. Но беше толкова щастлива, че е с капитан Бейкър — героя, когото обожаваше от много години.

Погали белезите по бузите му и си спомни дума по дума историята на всеки от тях. Нежно докосна и другите следи от стари рани по тялото му. На глезените личаха дълги бразди от разрезите, които си беше направил сам, за да облекчи силно отеклите си от пристъпите на маларията крака.

Стоеше до него, докосваше го и го разглеждаше. Ето как изглеждали мъжете голи, ето как изглеждал Тревилиън гол.

Забеляза, че любопитството й не му е много приятно.

— Разглеждаш ли ме? Мислиш си какво ще разкажеш на света за капитан Бейкър?

Клер легна до него.

— Не знам — отговори тя искрено. — Виждала съм те в толкова много образи. Когато се запознахме, те помислих за възрастен човек, слаб и болен. После виждах най-вече циника — онзи сорт хора, които гледат на света като на ужасно място и твърдо са решили да бъдат нещастни. След това открих, че си знаменитият капитан Бейкър. А сега…

— А сега?

— Сега не знам кой си всъщност.

— Остави ме да ти покажа — каза той и очите му горяха от пламенна решителност. — Остави ме да ти покажа кой съм. Дай ми време, докато Хари се върне. Това е всичко, за което те моля. Вероятно той ще се върне след четири-пет дни. После иди пак при него, ако искаш. Но дотогава прекарвай всяка минута с мен.

Клер дръпна завивката над гърдите си.

— Аз… аз не знам. Госпожица Роджърс и дукесата ме следят. Струва ми се, че майката на Хари вече знае много за мен, а трябва да се съобразявам и с родителите си. Майка ми…

— Аз ще се погрижа за Роджърс и дукесата. Що се отнася до твоите родители, изглежда малко ги е грижа какво правят дъщерите им.

Когато го погледна, Клер разбра, че иска само едно — да бъде с него. В този миг й изглеждаше възможно просто да избяга и да зареже всичките си задължения. Внезапно се сети нещо и се подсмихна.

— А какво ще стане с твоя прелестен Нилски смарагд?

Той се усмихна.