Джуд Деверо - Дукесата

Когато отдели устни от нейните, тя отвори очи и го погледна. Той се усмихваше. Беше усмивка, каквато още не беше виждала на лицето му — толкова нежна, че й заприлича на малко момче. Нямаше и помен от цинизма, с който се сблъскваше при разговорите им, нито от суровостта, която винаги го обгръщаше. Очите му бяха изпълнени с доброта и нежност.

— Тревилиън… — прошепна тя.

Той сложи пръсти върху устните й, после ги махна и я целуна. Клер престана да мисли. Когато я гледаше по този начин, пелена падаше върху съзнанието й.

Започна да покрива тялото й с целувки. Бавно и с наслада, сякаш разполагаше с безкрайно много време. Без всякаква припряност. Плъзгаше устните си от шията й към гърдите и захапа едното зърно.

Клер изви гръбнак и зарови пръсти в косата му. Беше мека и гъста.

Докато устните му я милваха, дланите му търсеха нейните. Той бе първият мъж, който я докосваше така. Бе отраснала в дом, където физическият контакт беше рядкост, и преди да се запознае с Хари, не беше се целувала. Но сега Тревилиън я докосваше, сякаш искаше да омагьоса тялото й, проточваше всяка ласка до безкрайност и й се наслаждаваше. Дланите му се разхождаха бавно от гърдите към бедрата й.

Целуваше бедрата, прасците и накрая стъпалата й. Разтриваше един по един пръстите на краката й.

Клер се подпря на лакътя си и го погледна. Той беше още облечен.

Тревилиън се усмихна, сякаш се досещаше какво мисли в този миг и дланите му се плъзнаха по гърдите й, по шията, докато повдигнаха главата й.

Погледна я в очите. Не, той не я гледаше, а сякаш търсеше нещо в нея. Извърна лицето й към светлината на свещта и я заразглежда още по-изпитателно.

— Още не — прошепна той, и преди Клер да го попита какво има пред вид, я целуна отново.

Стори й се, че умира. Тревилиън я караше да забрави всичко. Ласките му разтърсваха като ток по цялото й тяло и когато легна върху нея, тя изстена тихо. Не беше чувала за удоволствието, което изпитваше женското тяло от тежестта на мъжа върху себе си. Той беше толкова огромен, а тя толкова малка, но се чувстваше божествено под него. Когато й разправяха какво правят мъжете и жените в леглото, се беше изплашила, че мъжът може да смаже жената под тежестта си.

Уви бедрата си около неговите, когато я целуваше отново. Съзнаваше, че той иска да я научи да се целува — че се бавеше нарочно и й показваше какво може да се прави с език, устни и зъби. Нежно захапа устните й и я погали с език. Обърна лицето й на едната и после на другата страна. Показваше й всеотдайните, нежните и страстните целувки.

Както вината тя схващаше бързо. Отначало беше пасивна и му предостави ролята на учителя, но малко по-късно го отмести от себе си и той тутакси разбра какво искаше. Претърколиха се и тя легна отгоре. Сега започна тя да го целува. Първо едната, после другата буза, прехвърли се на очите с дългите мигли, мина на слепоочията и захапа нежно крайчеца на ухото му.

Тревилиън нададе болезнен стон, когато го ухапа малко по-силно и я претърколи на гръб.

— Искаш да си играем, така ли? — каза той дяволито, захапа шията й и заръмжа свирепо. Клер се изкикоти и се опита да го отблъсне.

Тревилиън я хапеше с престорен гняв по рамото и по шията, докато стигна до гърдите й. За няколко мига се преобрази от спокоен, безкрайно търпелив мъж, в страстен любовник.

Клер реагира чистосърдечно на страстта му. Взе да разкопчава ризата му, за да усети кожата му върху своята. За секунди Тревилиън се освободи от дрехите си, без да откъсва нито за миг уста от тялото й. Чу се изпращяване на скъсан плат.

Той отново впи устни в нейните и двамата вложиха в тази целувка цялото желание, което ги изгаряше.

Когато беше гол и тя за пръв път усети топлата му кожа върху своята, Клер простена, заби нокти в раменете му и го погали по гърба. Притисна бедрата си към неговите и усети колко са окосмени и твърди, този контраст я възбуди още повече.

Изпита истински шок, когато Тревилиън проникна в нея. Смайване и болка. Опита се да го отблъсне, но той я целуваше по устата, за да заглуши вика й.

— Стой спокойно — каза той дрезгаво. — Болката ей сега ще премине.

Постъпи, както искаше от нея, но не защото му повярва. В този миг беше убедена, че ще бъде разкъсана на две.

Той галеше нежно шията й, а дланта му си играеше със зърната на гърдите. Ненадейно нещо я подтикна да му отговори в прадревния ритъм.

— Уили… — прошепна тя.

— Да, мила моя, тук съм.

Тя раздвижи хълбоците си. Непохватно. Тревилиън сложи длан под таза й, за да й помогне при следващото движение. Не я болеше. Действително й харесваше.