Джуд Деверо - Дукесата

— Ти ли ми се правиш на учуден? Ти, с твоите двадесет и пет жени за една нощ? Свениш се от една малка лъжа? Предай й, че съм имала по цяла дузина любовници на нощ.

Тревилиън й намигна развеселено.

— Е, това е прекалено много.

— А, така ли? — намръщи се Клер. — Какво тогава ще я впечатли?

— Един мъж, който те е държал будна цяла нощ.

— Само един ли?

Тревилиън се изсмя.

— Един, но добър.

— Хубаво, тогава й предай, че съм имала най-добрия любовник на света.

— И кой е той? Хари ли?

— Остави Хари на мира! — Клер като че ли се разколеба да отговаря на Ниса и се втренчи в чинията си.

— Ще й предам, че двамата сме прекарали много нощи в екстаз — каза Тревилиън тихо — и че си ми доставила най-голямата наслада от всички жени, които съм притежавал.

Клер го погледна и по гърба й полазиха тръпки, когато срещна погледа му.

— Ще го направиш ли?

На лицето му се изписа най-нежната усмивка, която човек можеше да си представи, и тя отвърна на усмивката му.

— Благодаря — каза тя и, подчинила се на обзелия я внезапен порив, се наведе да го целуне по бузата. Искаше да целуне белега на дясната му страна, но той мръдна глава и тя срещна устните му.

Когато се докоснаха, по тялото й сякаш премина електрически ток. Веднага се отдръпна, сложи ръка на устата си и се втренчи ужасена в Тревилиън.

Той също изглеждаше изненадан. За част от секундата овладяното му изражение изчезна и тя забеляза, че той бе шокиран от беглата целувка не по-малко от нея.

Клер мигом забрави всичките лъжи, с които мислеше да впечатли Ниса. Стана.

— Трябва да вървя — каза тя тихо. — Оман, ще бъдете ли любезен да ме заведете до стаята ми през тайните коридори? — Пръстите й шареха по роклята. Трябваше да прави нещо, за да не погледне към Тревилиън.

— Няма нужда да минаваш през тайните коридори. Аз ще те изпратя до черния вход — каза Тревилиън с дрезгав глас.

Клер понечи да протестира, но от устните й не се отронваше нито дума. Мълчаливо го последва надолу по извитото стълбище. Вече толкова пъти беше вървяла с него — до него, зад него — но този път сякаш въздухът беше зареден с напрежение.

Тревилиън й държа вратата и двамата излязоха в прохладната, окъпана в лунна светлина нощ. Клер потръпна, разтри рамене и погледна Тревилиън. Очите му приличаха на два пламтящи въглена. Тя не издържа настойчивия му поглед, той я остави и тръгна напред.

Клер го последва и докато вървяха, оглеждаше високата му стройна фигура. Някога го бе смятала за прекалено кльощав, стар и болен, за да бъде привлекателен. Но сега виждаше, че няма никакъв, абсолютно никакъв недостатък. В този миг й изглеждаше най-хубавият мъж на земята.

В задния двор на къщата той се спря внезапно и се обърна към нея.

— Ще влезеш през тази врата, а после в първата вдясно. Там има малко стълбище, което води на първия етаж. Мисля, че оттам нататък ще намериш пътя към стаята си.

Клер кимна, а той се обърна.

— Тревилиън — извика тя след него.

Той се закова на място и бавно се обърна. Може би стояха на метър — метър и половина един от друг, но това разстояние не значеше нищо за Клер. Тя усещаше неговата близост и топлината на тялото му.

— Онова, което се случи горе. С Ниса, имам пред вид. Не биваше да го правя.

— Че какво си направила?

Гласът му беше някак плътен и дрезгав и я изплаши. Клер се помъчи да се усмихне.

— Це… целувката. Тя не значи нищо. Бях се ядосала на Ниса. И не ми харесваха предизвикателствата й.

Той не каза нито дума.

— За какво мислиш? — попита тя, леко раздразнена.

Тревилиън не отговори.

— Е, време е да си вървя.

Той все още не казваше нищо.

— Лека нощ — промърмори тя.

С късо кимане той се обърна и тръгна. Макар и да беше грешка, тя се чу да прошепва:

— Уили…

Беше най-тихият шепот на света, толкова тих и слаб, че вятърът в дърветата напълно го заглуши.

Но Тревилиън го чу. Досега сякаш беше на мили разстояние от нея, а в следващия миг я грабна в обятията си и притисна устните си в нейните.

Сладострастие, помисли си тя. Беше чувала, че е един от седемте смъртни гряха, но никога преди не беше изпитвала сладострастие. Сега, когато устните му овладяха нейните, съзнаваше, че искаше да потъне в него — и да се загуби. Отметна глава, без всякаква представа какво всъщност иска, какво трябва да направи. Но той знаеше какво иска. И усети сладостта на езика му.

Тялото й се изви напред и се притисна към неговото. Гърдите я заболяха, когато ги опря до твърдите му ребра. Той пъхна бедрото си между краката й и Клер изстена. Усещаше кръвта да пулсира в пръстите на ръцете й и копнееше да го докосне.