Джуд Деверо - Дукесата

— В леглото ли? — прошепна Клер.

— Боже милостиви, мадам, току-що ти направих голям комплимент, а ти ми отвръщаш с ревност?

— Комплимент ли? — избухна Клер. — За какво са ми комплиментите ти, когато си влюбен в Ниса!

Дори в тъмната карета се видя как блеснаха очите му.

— Грешиш.

Клер се обърна настрана и затвори очи.

— Не ме е грижа какво правиш. Намерихме онова, за което тръгнахме, и аз съм доволна. Джек Пауъл няма да представи доказателството си. Може би ще научиш твоята… твоята любовница на малко английски, за да разкаже пред Кралското географско дружество как си я спасил от Пауъл и от злочестата й съдба в Пеша. А аз смятам да подремна малко.

Клер обаче не намираше покой. Наистина затвори очи, но прекалено добре съзнаваше как жената на отсрещната седалка се притиска до Тревилиън.

Слънцето изгря и те спряха, за да сменят конете. Ниса се събуди свежа и немирна като дете. По пътя двамата с Тревилиън прекарваха времето в игри. Тревилиън предложи на Клер да се присъедини към тях, но тя отказа. От време на време им хвърляше ревнив поглед и забелязваше как се забавляват.

По едно време Ниса каза нещо на Тревилиън. Той се обърна към Клер.

— Ниса смята, че изглеждаш стара и озлобена, когато бърчиш така челото си. Това те загрозявало и скоро щели да ти се появят бръчки.

— Но аз изобщо не се мръщя. Аз само… — Клер се чудеше какво да каже.

Ниса отново изчурулика нещо на Тревилиън.

— Тя смята, че ревнуваш от нея.

— Това е смешно. Каза ли й, че аз настоях да те придружа? Ти искаше да ме оставиш в къщи.

— Много неща й разказах. За Хари и предстоящата ви сватба. Разправих й дори за твоето семейство и за сладката ти сестричка.

— И какво точно й разказа? Обясни ли й, че сестра ми е по-хубава от нея?

Тревилиън се усмихна.

— Не, не съм. Мисля, че няма да ми повярва.

— Тя е суетна, нали? Суетна и не особено умна, ако се съди по глупавата игра, на която толкова се радвахте. Може ли да чете?

— Съмнявам се.

Клер изсумтя доволно и се загледа през прозореца. Беше решила да не поглежда повече към двамата.

Когато пристигнаха в Брамли, беше един часа сутринта и Клер знаеше, че трябва да си легне веднага. Надяваше се, че Маймунката е успяла да прикрие отсъствието й. Оман й помогна да слезе от каретата и тя видя Ниса и Тревилиън, застанали един до друг в мрака. Не искаше да ги оставя сами и непрекъснато си мислеше, че Ниса само чака да се пъхне при Тревилиън в леглото на принц Чарли.

— Умирам от глад, Оман — заяви Клер. — Знам, че е късно, но как мислите, ще се намери ли в кулата нещо за ядене? Трябва да хапна нещо. — Тя усети изпитателния поглед на Тревилиън, но се направи на разсеяна.

Оман кимна и Клер го последва в западното крило. Ниса и Тревилиън се присъединиха към нея.

Оман сервираше студена вечеря в спалнята. Клер седна срещу Ниса, но беше много изненадана, когато Тревилиън се отпусна на стола до нея. За да я гледа, докато се храни, помисли си Клер и наведе глава над чинията си. Ниса каза нещо на Тревилиън.

— Тя пита дали си още девствена — каза небрежно Тревилиън. Клер едва не подскочи от стола.

— Кажи й, че това не я засяга. И още, че в моята страна такъв въпрос е проява на невъзпитание.

Ниса каза още нещо с мелодичния си глас.

— Твърди, че и в нейната страна било проява на невъзпитание, но тя е Лунната перла и не я е грижа какво е прието и какво не. Пита дали… — Той не довърши мисълта си и заговори с Ниса. Двамата си размениха няколко реплики.

— Какво ти каза сега за мен? — попита Клер.

— Нищо особено — промърмори Тревилиън.

— Искам да знам. Кажи ми.

Тревилиън погледна отначало Ниса, после Клер.

— Твърди, че изглеждаш като девственица и че било срам и позор, дето още не си…

— Дето още не съм какво?

— Нищо — промърмори под нос Тревилиън и продължи да яде.

— Но аз искам да знам какво каза! — Клер беше уморена, разстроена и на края на силите си. Всеки момент щеше да се разплаче.

— Ниса смята, че е жалко, дето пазиш девствеността си. Според нея капитан Бейкър бил великолепен любовник и можела само да ти го препоръча.

Клер забеляза лека усмивка по прелестното личице на Ниса, която седеше срещу нея в прозрачната си рокля, и се вбеси. Значи тази жена й се подиграваш, че тя, Клер Уилъгби, нямаше опит в любовта?

— Предай й, че не съм девствена и вече съм имала няколко любовника.

— Няма да й предам нищо подобно. — Тревилиън изглеждаше объркан от признанието й.

Клер му хвърли яростен поглед.