Джуд Деверо - Дукесата

Тревилиън влезе навътре, като отмахваше прозрачните завеси. Клер го следваше по петите. Внезапно той спря. Бе намерил, каквото търсеше.

Върху възглавниците бе коленичило с молитвено събрани длани най-прелестното създание на света. Клер виждаше само профила, но изящните черти развълнуваха душата й. Дълги черни мигли се спускаха над бузи с цвета на пчелен мед. Малкият, чудесно оформен нос и сочните извити устни бяха самото съвършенство.

Клер пристъпи иззад гърба на Тревилиън, за да види по-добре жената. Тя беше малка и изящна — по-изящна от Клер — и под прозрачните й дрехи се виждаха нежни момичешки гърди. Стоеше напълно неподвижна и Клер започна да се пита дали е жива, или е някоя изключителна статуя от злато и абанос.

Оглушителният шум откъм улицата върна Клер към действителността.

— Трябва да се махаме оттук — прошепна тя на Тревилиън, но той седеше неподвижен и съзерцаваше жената. Клер пристъпи към нея, за да докосне рамото й, но той я спря с жест.

— Тя се моли — прошепна само с устни.

Клер изчака още няколко секунди. Ако ги пипнеха в къщата на Джек Пауъл, затворът не им мърдаше. Стига преди това Пауъл не ги застреляше, разбира се.

Мина цяла вечност, докато жената най-сетне вдигна глава, обърна се и забеляза Тревилиън. Клер само за миг-два зърна лицето й, но дъхът й секна, толкова покоряваща беше нейната красота. Сладко овално лице, лъчезарни бадемови очи, фин нос и пълни чувствени устни. Клер веднага я намрази.

Омразата й нарасна още повече, когато жената с меден глас възкликна:

— Франк! — и се хвърли в обятията на Тревилиън.

Той я притисна към гърдите си. Грациозните й крачета в бродирани с бисер пантофки, висяха над пода. Тя го целуваше — първо брадичката, шията, после наред всичко, което можеше да достигне, като не спираше да гука на своя мек, провлечен език, който звучеше като любовен напев.

— Да се махаме оттук! — настоя Клер отчаяно. Дори не забелязваше, че Тревилиън се опитва да избегне целувките на жената. Той сякаш се интересуваше повече от реакциите на Клер, отколкото от милувките на това чудно момиче.

— Тръгвайте най-после! — изсъска Клер вън от себе си.

Тревилиън кимна и каза нещо на жената. Тя също кимна и продължи да го милва по врата.

— Тревилиън! — изкрещя Клер — ще ни хванат!

Той й се усмихна, сякаш му бе направила комплимент и остави Ниса на пода. Едва сега сякаш жената забеляза Клер.

Ниса отстъпи крачка назад и я разгледа от главата до петите. Клер не смееше да мръдне, само очите й пламтяха от гняв. Ниса обиколи Клер и застана зад нея. Каза нещо на Тревилиън и той й отговори.

— Какво прави тя? — попита Клер.

— Според Ниса задникът ти изглежда като гърбицата на камила. Обясних й, че под роклята носиш телена кошница, но не за да приличаш на камила.

Клер го стрелна гневно.

Ниса отново се приближи да Тревилиън и го заговори.

— Какво казва сега? — попита Клер.

— Чакай да видим дали ще успея да го преведа точно. Разправя, че хълбоците ти били широки като на крава, а кожата ти на цвят приличала на вътрешностите на жаба, или може би на гущер. Все още имам трудности с пешанския език, нали разбираш. Гърдите ти били огромни като планина. Но допълни, че вероятно са фалшиви като задника ти. Според нея очите ти са прекалено кръгли и твърде доверчиви. Освен това…

— Кажи й, че всичко в гърдите ми е истинско, докато нейните са като на дете.

— А, така ли? — възкликна Тревилиън с явен интерес. — Значи не носиш никаква възглавничка отпред?

Тя го изпепели с поглед.

— Хайде по-скоро да изчезваме оттук!… Грабвай я и…

— И какво ще правим после с нея? — попита Тревилиън, който царски се забавляваше от тази сцена. — Ще я изхвърлим от каретата на някой завой?

Клер му се усмихна мило.

— По-скоро мислех да я омотаем около някое колело. Тя е толкова плоска, че едва ли ще друса.

Тревилиън се изсмя и понеже Ниса отново му каза нещо, преведе:

— Иска да й прибереш нещата. Пауъл не й осигурил прислуга и ти си можела да й станеш слугиня.

— Наистина ли? Предай й, че аз, обикновената простосмъртна, не се смятам за достойна да докосвам одеждите на Лунната перла.

Тревилиън се изсмя повторно и заговори тихо на Ниса. Тя му отговори нещо, от което той се намръщи и поклати глава. Последва словесна престрелка, докато Ниса тропна с крак.

— Какво има? — попита Клер.

— Иска си чашата. А аз, дявол да го вземе, нямам желание да я търся.

— Каква чаша?

Тревилиън само махна с ръка, но Ниса сложи ръка върху рамото му и го погледна с гореща молба. Клер се разгневи още повече, като забеляза как изведнъж лицето на Тревилиън се смекчи. Никога не го беше виждала толкова мекушав. После той погледна към нея.