Джуд Деверо - Дукесата

— Можеш да слезеш, когато пожелаеш. — Той се изсмя на свирепия й поглед. — Така да бъде, ще ти разкажа всичко. Става дума за един древен обичай в Пеша. На всеки петдесет години жреците напускат обградения със стени град и тръгват да търсят най-красивите девойки сред народа. Те не трябва да са на повече от четиринадесет — петнадесет години. След това отвеждат хубавиците в града. Там хората избират най-красивата от тях и я провъзгласяват за своя жрица.

— Ах, разбирам. И тя остава такава до края на живота си.

— Не е точно така. Тя е жрица само пет години, сетне я убиват. Чак след четиридесет и пет години се предприема ново търсене и избират друго момиче.

— Те я убиват?!

Тревилиън сви рамене.

— Такава е религията им. Вярват, че това е за добро.

— Но този обичай е отвратителен! Надявам се, че не си стоял безучастен.

Тревилиън се усмихна в полумрака.

— Само си помисли — аз бях неверник, промъкнал се съвсем сам в свещен град. Можех ли да се изправя на площада и да започна да проповядвам будизма?

— Християнството.

— Какво? Да, все едно. Правата вяра. Впрочем всички хора са убедени, че само тяхната религия е истинската.

Клер се усмихна.

— Можеш да се правиш на циник колкото си искаш, но ти си я спасил. Кога трябваше да умре?

— Тази година.

Клер въздъхна.

— Измъкнал си я от онова ужасно място и си й спасил живота.

— Стана малко по-иначе. Ниса и нейните робини се разхождаха по улиците и тъкмо минаха край мен, аз се строполих в безсъзнание в краката й. Поредният пристъп на малария. Но Ниса си помислила, че съм припаднал, сразен от красотата й. Нареди да ме отнесат в нейните покои. А когато откри, че кожата ми не навсякъде е мургава, ми помогна да се скрия.

— А после избяга с теб от града. Не се ли опитаха да я спрат?

— През петте години, когато е жрица, най-красивата може да прави всичко, което пожелае. Разполага с неограничена власт. Ниса искаше да напусне с мен града и никой нямаше право да я спре.

Клер се наведе към него.

— А защо поиска да напусне Пеша с теб?

Тревилиън я изгледа отново изпод вежди.

— Разказах ли ти как една нощ лагерувахме върху мравуняк? Тъкмо бяхме заспали и мравките ни нападнаха. Шестима мъже след това се разболяха от силна треска и…

— Как откри тази жена, че не си мургав по цялото тяло?

— Като ме разгледа — каза той просто. — Да не би да ревнуваш?

— Не ставай глупав. Питам от любопитство. Би трябвало да ти е ясно, след като любопитството е водещата сила в живота ти.

— И Ниса беше любопитна.

Клер се загледа през прозореца.

— Влюби ли се в теб? Затова ли те последва?

— По-скоро искаше да види света. Израснала е в някакво затънтено село, а после бе виждала единствено Пеша.

— Освен това скоро е трябвало да умре.

— Сигурен съм, че и това е допринесло за нейното решение.

— Значи тя е напусната с теб града и сте пътешествали из страната. Но после ти си умрял, или по-точно Пауъл решил, че си умрял, и ти е задигнал всички записки и Лунната перла. Така ли е?

— Горе-долу.

Когато Клер отново заговори, гласът й приличаше на шепот.

— Сега искаш да я спасиш, защото я обичаш? Затова ли се развълнува толкова, когато чу, че се намира при Пауъл?

— Просто си представих как той я държи насила. Докато вървяхме към морето, Джек гледаше на Ниса като на скъпоценна плячка, която трябва да се изложи в музея. Няма да позволя да оглеждат Ниса в някой мухлясал салон. — Той прониза Клер с очи. — Някои жени понасят да са пленници, но други няма да издържат.

Тя не обръщаше внимание на думите му.

— А ти как си я оглеждал?

— О, правех го колкото се може по-често — ухили се той, после си придаде озадачен вид. — Какво ти става? Ако някой ни чуе, ще си помисли, че сме влюбена двойка и ти се пръскаш от ревност заради някаква стара история.

— Не ме разсмивай. За каква ревност говориш? Забрави ли, че искам да опиша живота ти. Ето защо е добре да знам всичко, което си направил. Би било страшно романтично, ако си отвлякъл хубавицата от свещения град, защото я обичаш. Читателите харесват подробни истории за привлекателни млади пътешественици и прелестни девици.

— Когато се запозна с мен, твърдеше, че съм стар и грозен. Впрочем Ниса съвсем не е девица, дори е много далеч от тази представа.

— Какво? Значи води безпътен живот?

— Колко си високомерна! Ако знаеш, че ти остават само пет години живот, щеше да разсъждаваш иначе.

— Сигурна съм, че щях да правя същото, което правя и сега. Щях да се омъжа за човека, когото обичам и да живея щастливо с него.