Джуд Деверо - Дукесата

Тя погледна към Оман.

— Убедете го да вземе карета и да ме почака при конюшните. Веднага слизам.

Клер тръгна към къщата, но се сети, че не знае как да влезе незабелязано в нея. Единственият й познат път през тайните коридори започваше от кулата на Тревилиън.

Оман, изглежда, отгатна затруднението й и мълчаливо я поведе към източното крило. Там, също така скрита зад храстите, се намираше малка врата. Той я отвори и й посочи една ниша в стената, където имаше няколко свещи и кибрит. Клер запали една свещ и понечи да благодари на Оман, но той вече беше изчезнал.

Нямаше представа къде се намира и как може да се добере до стаята си през лабиринта от ходници. Погледна към пода, за да открие някакви следи в прахта. Наистина имаше множество малки стъпки, които можеха да принадлежат единствено на Маймунката.

Клер тръгна по следите. Къде ли беше сестра й сега? Стигна до една врата, около която по пода не бе останал никакъв прахоляк. Отвори я полека и пристъпи на пръсти вътре.

Заслепи я ярка светлина, но веднага чу гласа на сестра си.

— Не искам!

Клер пристъпи по-навътре и видя малка театрална сцена с пъстри декори. В средата стояха сестра й в неприлично къса копринена рокля и висок, извънредно кльощав мъж, облечен в дрипи. И двамата се обърнаха, щом чуха Клер.

— Какво правиш тук посред нощ? — попита Клер. — И какво си облякла?

— Аз съм Саломе и точно сега трябваше да танцувам, но той казва, че нямаме време за това.

Кльощавият мъж направи великолепен поклон пред Клер.

— Камелът Д. Монтгомъри на вашите услуги, мадам.

Клер огледа малката зала с червените плюшени кресла и позлата по стените. Искаше да попита коя пиеса играят и още много друга неща, но сега нямаше време. Обърна се към сестра си:

— Имам нужда от теб.

— Не можеш да намериш пътя до стаята си, нали? — отвърна Маймунката. — Ще ти го покажа, но ще ми дадеш нещо в замяна. И като стана дума за костюми, ти какво си облякла?

Клер отмина последния въпрос с мълчание.

— Не ми трябваш само като водач, а и за друго. Ще ти дам каквото поискаш.

Маймунката се усмихна доволно.

— Ще се видим по-късно, Ками — извика тя през рамо и поведе Клер към тайния коридор.

Клер не можеше да проумее как сестра й се ориентира в този лабиринт. Коридорите се разклоняваха във всички посоки. Скоро обаче стигнаха до стаята на Клер.

— Беше при него, нали? — попита Маймунката, след като затвориха вратата. Беше ясно кого има пред вид.

— Помогни ми да се облека. Заминавам с него за Единбург.

Маймунката ококори очи.

— Напускаш Хари?

— Разбира се, че не. Тревилиън е в беда. Нощес някой стрелял по него и според мен е бил онзи Пауъл. Тревилиън отива в Единбург да му вземе Лунната перла.

Малката се усмихна лукаво.

— Знаеш ли какво наричат Лунната перла?

Клер, която тъкмо вадеше една вълнена рокля за из път, се обърна към сестра си.

— А ти знаеш ли?

— Може би. Колко време ще те няма?

— Не зная. Два-три дни, не повече.

— Значи и нощем ще си с Уили?

— Вече ти казах да не го наричаш така.

Маймунката се ухили широко.

— Защото ти го наричаш така, нали?

Клер се мъчеше да облече бельото си.

— Помогни ми да завържа този корсет и млъкни за малко.

Но сестра й не мирясваше.

— Ами Хари? — попита тя, стягайки корсета.

— Какво Хари? В момента сме скарани, това е всичко.

— И ето че изчезваш с друг мъж.

За миг Клер спря да се облича.

— Изобщо не е така. Тревилиън ми помогна в случая с Лотрис, знаеш много добре. Сега той се нуждае от помощ. Освен това Тревилиън не е мъж, а е… голям учен. Той принадлежи на света и аз съм длъжна да му помогна.

— Дрън-дрън — каза Маймунката. — Ти го обичаш. Луда си по него. Когато го погледнеш, цялото ти лице засиява.

Клер закопча последните копчета на роклята си.

— Объркала си се. Аз обичам Хари. Обожавам го и винаги се радвам, като го видя. А с Тревилиън сме само приятели, но дори и това не е много сигурно. Знаеш как ми се подиграва…

— Имаш предвид онези карикатури? Той рисува всичко живо, което му попадне пред очите. Мен ме изтипоса със спаружено лице като на бабичка, обаче тялото… — Маймунката грейна от гордост. — През живота си не си виждала такова тяло — направо божествено. На друга рисунка пък съм с Ками, леля Мей и двете сестри — крадли. А пък да беше видяла карикатурите на Хари и майка му!

Клер, която тъкмо подреждаше пътната си чанта, смаяно вдигна глава.

— Значи рисува всички?

— Да, и също така описва всеки човек. Оман разправя, че се наложило да донесе още две маси в гостната, на които Уили ще пише за нашето семейство. Според Оман в момента той бил очарован от американците.