Джуд Деверо - Дукесата

— Доколкото чух, Хари те разстроил така. Гръмнал един елен, а ти много си се разгневила. — Той я погледна и продължи с тих глас: — Казал на майка си, че няма да се ожени за теб.

Ръцете на Клер за миг замръзнаха във въздуха.

— Така ли е казал? — Постара се да овладее треперенето на гласа си, но не й се удаде. — Това са само клюки. Кой е стрелял по теб? Някой от ловците ли? Половината от тях са лоши стрелци. През последните дни видях много ранени и осакатени животни.

Тревилиън я гледаше настойчиво, докато се занимаваше с раната.

— Какво прави през тези две и половина седмици, откакто се видяхме за последен път?

— Толкова ли време мина? Струва ми се, че беше вчера, когато седях в стаята ти, пиех уиски и си говорехме. И сякаш одеве танцувах със селяните и… и… Ангъс Мактарвит.

Споменът за тези преживявания й дойде много. Отпусна се на един стол, закри с длани лице и се разплака отново.

Тревилиън се облегна на възглавниците, като не откъсваше очи от нея. Лицето му не изразяваше нищо, но той знаеше какво й е. Беше изпитал на гърба си въздействието на тази къща. Или се приспособяваш, или загиваш.

През безконечните две и половина седмици, през които не се виждаха, хубавата й малка сестра го държеше в течение на събитията. Сара Ан идваше всеки ден и му разказваше какво прави Клер или пък последните клюки за нея. До ушите му стигна, че се силела да бъде такава, каквато си я представял Хари. Чу също, че алчната й майка вече прахосвала състоянието, което Клер щеше да наследи след брака си с „одобрения от родителите й човек“.

— Умирам от глад — каза Тревилиън силно, за да го чуе Клер през хлипанията си. — Оман сигурно е приготвил нещо. Ще ми донесеш ли да хапна?

Клер подсмръкна още няколко пъти и тръгна да търси Оман. Огромният мъж вече я чакаше с голям поднос, върху който димяха две добре напълнени чинии. Не липсваха и огромните чаши с уиски. Клер понечи да вземе подноса от ръцете му, но той й направи знак, че е тежко за нея и сам го отнесе до леглото на господаря си.

Клер посегна към изкусително ухаещото печено пиле, но гласът на Тревилиън я накара да дръпне ръката си:

— Не мога да ям, когато си в тези дрехи. Вониш като пръч. Отвори онзи шкаф и си избери един халат. Не ме гледай така! Не се заяждам с теб! Просто искам да се нахраня спокойно.

Клер се подчини. Шкафът беше пълен с най-различни дрехи. Един яркосин халат я привлече и тя го извади. Тревилиън й посочи гоблена на едната стена. Вратата зад него водеше към стая за преобличане с баня и тоалетна.

— И свали този корсет — извика Тревилиън от спалнята. — Дотегна ми да те слушам как се мъчиш да си поемеш дъх.

Тя понечи да му отговори, но се отказа и вместо това побърза да съблече час по-скоро омразния костюм за езда. Махна и корсета. Бельото й също бе влажно и Клер смъкна и него. Остана съвсем гола. Когато меката шумоляща коприна погали кожата й, тя се усети като някоя грешница, толкова чувствен бе допирът. Разпусна косите си и ги пооправи с пръсти вместо с гребен.

Приглади с две ръце синята копринена дреха, обсипана със зелени пеперуди, и за първи път от много дни насам си пое свободно дъх. В къщата и пред Хари трябваше да се държи прилично — но с Тревилиън беше друго. Думите и постъпките й не го шокираха. Но сега, когато излезе иззад гоблена, и той за малко не се задави при вида й, Клер изпита странно удоволствие. Очите му се разшириха, докато я обхождаше цялата — от лицето й до босите крака.

Клер усети, че се изчервява и сведе поглед.

— Ела тук и седни до мен — каза Тревилиън с най-сладкия глас на света. — А най-добре ела в скута ми.

Тя се изсмя и неудобството й в миг се изпари. Седна на края на леглото му, отпи голяма глътка от уискито си и се залови с гигантската порция. Ястието на Оман беше толкова различно от онова, което бе принудена да яде и да хвали „оттатък“. В чинията й имаше нещо силно подправено, меко, студено и хрупкаво.

— Разкажи ми какво пишеш сега — помоли го тя с пълна уста. — Всяка дума. Разкажи ми всичко, което си мислил и правил през това време. И най-важното — кой е стрелял по теб. Оман ми каза, че някой се е опитал да те убие.

— Преувеличава. По-вероятна е твоята версия — някой пишман ловец се е целил в гълъбите, пък е улучил мен.

Тя схруска парче пилешко с бадеми.

— Мислех си, че излизаш навън само рано сутрин и след залез.

— Така е.

Клер го гледаше недоумяващо.

— Значи някой е стрелял по теб през нощта?

— Много обичам пилешко с бадеми. Ти какво ще кажеш?