Джуд Деверо - Дукесата

— Тревилиън, настоявам за отговор!

— Защо ти, която се чудиш как да угодиш на Хари, изведнъж ставаш толкава агресивна с мен? А на всичкото отгоре съм и ранен!

Тя се разсмя.

— Аз не те обичам. Не ми се налага да се преструвам пред теб. — Но веднага се усети и добави: — Грешка на езика. Не мислех това, което казах.

Тревилиън отпи глътка уиски и я погледна.

— Какво ще направиш, ако аз те помоля да отидем на лов?

— Какво? Да клеча в дъжда и да гледам как убиваш животни? Да не си се побъркал?!

— Но с Хари клечиш в дъжда и безропотно наблюдаваш как изтребват животните!

— Хайде да оставим това! Кажи кой може да те е проследил в тъмното? Видя ли стрелеца?

— Не, нито видях, нито чух някого. — Той продължи да се храни.

— Значи не вярваш, че са искали да те убият, така ли?

Тревилиън толкова забави отговора си, че явно се готвеше да я излъже.

— Сигурен съм, че беше нещастен случай.

Клер усети как я полазват тръпки: вече не се съмняваше, че някой се е опитал да убие Тревилиън.

— Джек Пауъл — прошепна тя.

— Глупости. Джек няма никаква причина да ме мрази. Доколкото ми е известно, той все още ме смята за мъртъв.

— Маймунката ми каза, че във вестника имало съобщение за Пауъл. Щял да изнесе лекция в Единбург и да представи неопровержимо доказателство, че единствен той е посетил Пеша.

Тази новина стресна Тревилиън.

— Спомена ли за какво доказателство става дума?

— Не — каза тя замислено. — Какво може да е според теб?

Тревилиън помълча и бавно отпи от уискито си.

— Едно нещо, което мислех, че съм изгубил.

— И което си взел от Пеша?

— Да.

— Да отидем в Единбург и ще откраднем това доказателство от Пауъл. Какво представлява то всъщност?

— Лунната перла.

Клер се облегна на резбованата колона и въздъхна.

— Лунната перла. Звучи страшно екзотично. Сигурно някаква скъпоценност… Утре рано сутринта ние ще…

— Ние няма да сторим нищо. Сега ще се прибереш в стаята си, защото аз трябва да почивам. А ако не ти се спи, можеш да напишеш дълго писмо до любимия си, с което да го помолиш за прошка. Чувам, че майка ти вече поръчва дрехи от името на новата дукеса Макарън. Трябва да бъдеш добро момиче и да се омъжиш за човека, който умее единствено да убива животни, за да може майка ти да плати накупените дрънкулки.

Клер отмести чинията си.

— Бях забравила какъв грубиян си. — Тя се изправи. — Най-добре е да си вървя и да те оставя сам. Ако още някой стреля по теб, извикай лекар.

— Така и ще направя.

Клер погледна надолу към копринения халат на пеперудите…

— Ще се преоблека и…

— Задръж го. И си върви. Бях забравил, че си едно лишено от чувство за хумор, докачливо малко същество.

Клер напусна стаята с вдигната глава. В кабинета видя Оман, сложи пръст на устните си и му направи знак да я последва.

Спусна се по извитото стълбище. Градината бе обляна в лунна светлина. Малко по-късно Оман се изправи пред нея. Тя вдигна очи към великана.

— Кажете ми, какво беше — опит за убийство или нещастен случай?

— Беше опит за убийство.

Клер въздъхна дълбоко и сама се учуди какъв страх и каква ярост бушуваха в нея. Кой дръзваше да посегне на велик човек като капитан Бейкър? Той беше още млад и го очакваха толкова нови подвизи.

— Тревилиън ми каза, че у Пауъл се намира нещо, взето от Пеша — Лунната перла. Знаете ли какво представлява?

Оман кимна.

— Предполагам, че тази скъпоценност е много важна за Тревилиън. Ще се опита ли да си я върне?

— Ако Перлата е у Пауъл, капитанът ще му я вземе.

Клер си пое дълбоко дъх. Така и предполагаше. Тревилиън не успя да скрие потреса си от вестта, че Пауъл владее тази вещ. Беше сигурна, че ще предприеме нещо.

— Кога ще тръгне за Единбург?

— Веднага — отговори Оман.

В следващите няколко секунди Клер трескаво размисляше. То се знае, беше безумие да тръгне с Тревилиън. Бе годеница на друг и знаеше произтичащите от това задължения. Обичаше Хари й щеше да прекара живота си като дукеса Макарън.

От друга страна обаче беше длъжница на Тревилиън. Той й помогна да омъжи Лотрис за Кинкейд. Дори бракът да бе нередовен, жестът си беше жест.

А освен това Тревилиън беше роднина на годеника й. Нима Хари нямаше да му се притече на помощ в такъв важен момент? Като бъдещ член на семейството и още повече като дукеса, Клер също бе длъжна да се погрижи за честта на Тревилиън. Ако Хари беше тук, той щеше да стори всичко, за да принуди Пауъл да върне Лунната перла. Клер бе сигурна в това.