Джуд Деверо - Принцесата

Стресна се, когато иззад един храст изскочи някакъв мъж и препречи пътя й. В уплахата си тя дори го поздрави по име, беше третият секретар на краля, човек, когото тя обикновено почти не забелязваше. Никога не би допуснала, че е негодник.

— Мисис Монтгомъри, бихте ли дошли с мен, моля?

— Ще ти се, така ли, негодяй такъв! — каза тя и се обърна в обратна посока, но зад нея изникна друг мъж и й отряза пътя за бягство. Шефът на кухните…

— Това не е молба! — Той я хвана за рамото и я поведе. Арайа протестираше с пълен глас, но в тази пустош нямаше кой да я чуе.

Заведоха я до колибата на някакъв козар, там я очакваше главният хофмаршал. Арайа едва прикриваше своето възмущение. На този тук човек дядо й винаги бе имал безусловно доверие…

Той не се опита да скрие причината, заради която бе доведена тук.

— Мисис Монтгомъри, искам да ви направя една оферта.

Двадесет минути по-късно Арайа се облегна назад на стола си.

— Значи вие желаете да се представя за вашата принцеса, правилно ли разбрах?

— Съвсем за кратко, разбира се. Страхуваме се, че вестта за отвличането на внучката му, ще убие краля. Той е стар, с болно сърце, няма да може да понесе такова известие. От вас не се иска да правите нищо, само ще живеете в покоите на Нейно кралско височество и ще се показвате от време на време на прозореца. Ще пуснем слух, че сте болна и не можете да напускате стаята. Когато дойде някой да ви види, ще се преструвате на болна. Но през по-голямата част от времето ще можете да си четете, да слушате плочи или каквото там обичат да правят американците.

— Ясно. Значи ще трябва да живея в няколко само стаи като пленница. И каква ще ми бъде ползата от всичко това?

Главният хофмаршал стана забележимо по-резервиран.

— Ще помогнете на един високопоставен човек, нашата страна има нужда от вас!

— И пак искам да попитам: каква ще ми бъде печалбата от тази история?

Очите на мъжа мрачно просветваха.

— Ние сме бедна страна.

— Има и други начини на заплащане, не са само парите. Какво ще кажете за една титла? Аз например бих станала с удоволствие херцогиня.

Мъжът вдигна ръце, като че искаше да се предпази:

— Херцогският сан е наследствен, тази титла не се раздава. Някаква длъжност в двора, това би било възможно. Тогава ще се обръщат към вас с „господство“, нещо като вашето „мистрис“.

— Господство? — възкликна тя. — Ами вие знаете ли какво означава „мистрис“? Това е… Моят мъж има „мистрис“, любовница. Не искам да се обръщат към мене с „мистрис“!

— У нас това е почетно звание.

Тя се надигна.

— Мисля, че ще е по-добре да си вървя. Беше ми приятно, че се запознахме. Но няма да стане. Не желая да кисна цели седмици в някакви мърляви помещения и да се правя на болна.

— Добре. Какво би ви накарало да приемете?

Арайа поразмисли малко и отново седна.

— Ами ето. В момента ние с мъжа ми нещо не се разбираме много-много. Бих приела да се правя за малко на принцеса. Само ми кажете какво да говоря и как да се държа. Може пък да успея да завъртя главата на някой от вашите херцози. А като се върне истинската принцеса, мога пак да остана, ако се омъжа за херцог. А може дори и за някой принц, нали така!

Главният хофмаршал не можеше да скрие потресението си.

— Това е, или приемай, или зарежи всичко, приятел! — каза Арайа и се надигна. — Всъщност кой знае за тази работа, дето сте я намислили? Ами ако някое птиченце вземе, че изпее нещо на болния крал? Или на американския посланик?

Хофмаршалът излезе от стаята и се върна само след няколко секунди с лейди Верта, първата придворна дама на Арайа.

— Ще може ли да стане тази работа? Ще успеем ли да я подготвим така, че да я срещнем със семейството на принцеса Арайа, без да стане някой гаф?

Лейди Верта я погледна изпитателно.

— Застанете там! — заповяда тя. — Походете малко!

Арайа изпита изкушението да сложи на място тази особа и да я накаже за отвратителното й държане, но се въздържа и изпълни заповедта, разлюляла бедра из стаята.

— Невъзможно! — отсече лейди Верта. — Абсолютно невъзможно!

— Така ли? — кресна Арайа. — Ама сега гледайте хубаво, скъпичка! — Тя се втурна през стаята и застана пред лейди Верта. — Ще бъдете така любезна да ме наричате Ваше кралско височество, разбрахте ли? И няма да търпя повече такива маниери! А вие — обърна се тя към хофмаршала — вие как се осмелявате да седите в мое присъствие? Сега ми донесете чая!

— Разбира се, Ваше височество! — отвърнаха двамата в един глас. Чак след това се осъзнаха и погледнаха Арайа сепнато. Тя им се ухили дружелюбно и пукна огромния балон, който направи умело с дъвката. — Аз съм била артистка, с всяка роля мога да се оправя!