Джуд Деверо - Принцесата

Арайа бе толкова потънала в мислите си, че без да иска се блъсна в някакъв човек.

— Извинете! — каза тя на своя най-съвършен американски.

Видя студените, черни очи на своя хофмаршал. За да не я познае, Арайа бързо кресна:

— Нещо ти е тесен тротоарът, а момко? Вие тука така ли блъскате дамите?

Той се дръпна от нея, като че бе някакъв боклук. Арайа се наведе към него и попипа с пръсти петлицата му.

— Олеле! Ти да не си някой от ония, владетелите? Вие тука какъв език говорите? Латински? Щото ние също учим латински в Америка. Ти познаваш ли принцесата? Хората разправят, че приличам на нея. Това аз не го вярвам много-много, но ми се иска да взема под наем някоя от короните й, та да се фотографирам. В къщи ще изпопукат от смях. Какво ще кажеш, колко ще струва да вземе човек под наем нещо такова? Пък може да ми я заеме и безплатно, след като чак толкова си приличаме. Ти как мислиш, драги?

Главният хофмаршал вдигна презрително вежди и продължи пътя си.

— Не може да се отнасяте така към една американска гражданка! — продължи да крещи тя след него. — Тази страна е вече наша! Трябва да сте дяволски любезни с нас!

Тук-там започнаха да се отварят прозорци и врати, появиха се изненадани и любопитни лица.

— Ще разкажа всичко от игла до конец на американския посланик — подвикна тя още веднъж, след което се обърна към един от зяпачите и попита как да стигне до американското посолство.

Висока, едра жена, приличаща на някаква матрона, се люшна театрално към Арайа и я поведе нагоре по стълбището.

— Ах, мила моя — започна жената, но бързо се поправи, — искам да кажа, Ваше кралско височество! Беше отвратително! Как можа американското правителство да ви причини такова нещо?! Клето дете!

— Но какво е станало? — попита Арайа обезпокоена, когато влязоха в една разкошна спалня.

— Мили Боже! — продължаваше да се тюхка жената. — Как какво е станало? Всичко е станало! Ние не знаехме, че ще дойдете, а и условията, нали знаете, заради тази война нищо не можеш да купиш… Намерих една нощница за вас, бродирали са я френски монахини. Надявам се, че ще ви хареса, макар че съм сигурна, че не е онова, на което сте свикнала…

— Какво е станало всъщност? — попита отново Арайа.

— Онзи човек беше тук. Онзи ужасен човек, с когото собственото ми правителство ви е бракосъчетало…

— Лейтенант Монтгомъри? Тук ли е той още?

— О, не! Макар че съвсем не беше лесно да се отървем от него. Мъжът ми, посланикът, успя накрая, но след една такава разправия в приемната, която по-скоро приличаше на ръкопашен бой. Представяте ли си? Повалил е с юмруци четирима от нашите служители…

Арайа се отпусна на края на леглото.

— Защо е бил тук?

— Каза, че иска да ви види и не ни повярва, че не сте тук. Ужасно се страхувахме за вас, принцесо! Мъжът ми го помоли да си върви, но той едва не се сби с него!

— Той пострада ли при сбиването?

— Не, не! Няколко синини, само толкова. Най-после мъжът ми се видя принуден да му каже, че никога няма да стане крал. Изглежда, че това съобщение го поохлади, след това се затвориха в кабинета на мъжа ми. Надявам се само, стражата да не е разбрала! Толкова трудно беше да се запази всичко това в тайна, нали разбирате, ужасно трудно! Ще се държа с вас, като че ли сте моя племенница. Искам да вярвам, че ще ми простите това, Ваше Височество! Разбира се, ще се опитаме да направим всичко, колкото е възможно по-приятно за вас. Но нямахме достатъчно време да се подготвим…

— За какво говориха посланикът и лейтенант Монтгомъри? — пресече Арайа словесния порой.

Мъжът ми му обясни, че споразумението, което сте сключили с армията, не може да бъде спазено, че колкото и да се бори да стане крал, това не може да стане.

Арайа се обърна и промърмори на себе си:

— Следователно, той сега вече знае.

— Да, и мъжът ми обясни по недвусмислен начин, че той не може да бъде провъзгласен за крал. Представяте ли си, американец крал! А отгоре на всичко и един толкова брутален младеж! Що за идея! Да се бие в посолството!

— Сега можете да се оттеглите — каза Арайа и прекъсна категорично бърборенето на жената.

Вече сама, тя облече предложената нощница — с дълги ръкави, закопчана до врата, и помисли с копнеж за съблазнителни феерични нощници, които бе носила в Америка. С всяка минута, прекарана в Ланкония, тя се отдалечаваше все повече от Америка. Пропълзя в леденото легло, насочила всичките си мисли към своя съпруг. След всичко онова, което бе длъжен да изслуша този ден, сигурно е бесен и разстроен. И защо е дошъл в посолството… Умората я надви, преди да намери отговор на този въпрос.