Джуд Деверо - Принцесата

Но от изражението на Джей Ти личеше, че той едва сдържа яростта си. Той я дръпна в салона за гости.

— Така значи — процеди през зъби той, очите му бяха странно потъмнели добре си изигра ролята! — Нали искаше да бъдеш моя съпруга „докато смъртта ни раздели“. Нали?

— Но разбери, моля те! Твоето правителство се съгласи да ми помогне само при условие, че ти бъдещ принц-консорт!

— Крал! — изсъска презрително той. Арайа го погледна безпомощно.

— Значи си ме лъгала не само ти, но и моето правителство! Винаги съм вярвал, че нашият брак е само за определено време.

Арайа продължаваше да мълчи.

— И кога смяташе да ми признаеш всичко? Сигурно някоя нощ, докато сме заедно в леглото, щеше да кажеш: „Ти ще прекараш остатъка от живота си в моята забравена от Бога страна, съкровище. Ще трябва да се откажеш от семейството си, от морето и от всичко останало в Америка, за да се кандилкаш в някаква разкапана каляска и да махаш с ръчичка на моите поданици, които ще те мразят, защото си американец!“ Ти точно това очакваше от мене, така ли е?

— Никога не съм преценявала тези неща. Мислех само за своята страна.

— Мислела си само за себе си и своите цели! Американец съм и ще си остана американец! Не желая да живея тук, не искам да бъда някакъв крал-марионетка! Няма да се откажа от свободата си заради някакъв златен кафез. Още днес си заминавам! Всичките ти договаряния с армията не ме засягат. Бракът ни ще бъде анулиран, щом стигна в къщи! Ще си свободна и можеш да си намериш някой полуидиот и да го направиш крал. — Той я хвана грубо за ръката. — Хайде, давай да свършваме!

Арайа беше като парализирана, имаше чувството, че ще се счупи на две. Вървеше като сомнамбул до него.

В ресторанта на хотела той обяви с леден тон:

— А сега мисля, че трябва да започнем да се караме.

— Но аз нямам намерение да се карам! — отвърна тя гордо.

— Ах, ето я отново принцесата! Сигурно ти е било страшно неприятно да се правиш на американка. Сега си отново същата глезла, която срещнах на острова. Дали не трябва да ти сторя поклон? Или да ти целуна ръката? Милейди, та вие заслужавате Оскар за вашите театрални постижения в Америка! Сигурно ще разказваш на царствените си роднини какви глупаци сме били и аз, и приятелите ми, като приемахме за чиста монета всичко, което ни разиграваше! Няма ли да имитираш Бил, Доли и останалите пред целия са синьокръвен род, и да им се подиграваш? Ще разказваш ли на новия си съпруг за всичките еротични номера, които трябваше да разиграваш, само за да се добереш отново до страната си?

Чувствата, които вълнуваха Арайа, се сменяваха бързо, като във вихрен калейдоскоп. Отначало беше объркана, след това наскърбена, накрая изпитваше само желанието да се защити някак.

— Обичам страната си така пламенно, както ти твоята. Понякога се налага човек да прави неща, които не са му по сърце.

Той я изгледа мрачно.

— Само че ти изгуби тази игра. Връщам се още днес в Америка и ще поискам веднага да анулират нашия брак. Корабостроителниците във Уорбрук няма да ти паднат в ръчичките!

Арайа не разбра за какво говори, но по-скоро би си прехапала езика, отколкото да допусне той да забележи това.

— Ще мога да се справя и без тях.

— Ще ти се наложи, миличка!

— Знаеш, че обръщението трябва да бъде: Ваше кралско височество! — заяви тя високомерно.

Той понечи да отговори нещо, но млъкна, защото келнерът беше дошъл при тях.

Арайа започна да дъвче, като че ли държеше дъвка в устата си.

— Значи предпочиташ онази дебела гъска Хедър Адисън пред мене? — заяви тя високо, за голямо удоволствие, на слухтящия келнер.

— Бих предпочел всяка друга пред тебе! — отвърна той страшно сериозно. — Ти си не само лъжкиня и алчна за пари котка, но си и най-жалкото същество, което съм имал в леглото си!

Очите на Арайа се напълниха със сълзи.

— Наистина ли? — прошепна тя.

— Наистина.

Тя бавно се надигна и излезе от ресторанта. Да, майка й имаше право: човек не може да има доверие в хората от неговата класа. В този миг съжаляваше безкрайно, че се беше чувствала толкова добре в негово присъствие. Беше й вдъхнал живот, както никой друг. Успя дори да я накара да плаче!

Посланикът й бе показал на картата по какъв път трябва да върви, за да стигне до някаква местност, широко известна на хората от града. Тя свърна по една странична улица, която се задънваше до някаква мръсна козя пътека, извиваща нагоре към планината.

Не беше обута в подходящи обувки, но движението я поободри и тя крачеше твърдо напред.