Джуд Деверо - Принцесата

Ки Уест, Флорида, 1942

Малката моторница лавираше бавно в тихите води на залива. Джей Ти Монтгомъри протегна дългите си крака, като внимателно нагласи ранения си крак върху възглавниците, натрупани на дъното на лодката.

Джей Ти беше много привлекателен мъж. Тъмната му коса бе старателно подстригана в неизменната „канадска ливада“, прическата, превърнала се едва ли не в отличителен белег за флотата. Имаше сияйни, сини като морето очи и дълъг орлов нос, който при един по-дребен мъж би изглеждал може би грозно. При Джей Ти обаче този нос само засилваше ярката индивидуалност на лицето му. Майка му обичаше да се шегува, че този типичен за Монтгомъровци нос бил истински дар божи — пазел красивите лица на мъжете от юмруците на онези, които не понасят прословутата им твърдоглавост. Енергичните, твърдо изрязани устни, които можеха да се свиват в жестока гримаса, но и да се отварят в широка сърдечна усмивка, както и дългият белег на бузата завършваха неотразимото лице на този мъж, около който жените пърхаха на ята. Всички го наричаха само с инициалите на името му, за всички беше Джей Ти, а не Джарл Тайнън Монтгомъри.

— Да пукна, ако мога да те разбера! — сви рамене Бил Фрейзър, който управляваше лодката.

Бил Фрейзър беше дребен и закръглен, пълна противоположност на своя строен и представителен приятел. Беше само на тридесет и три години, но косата му започваше да оредява. Мъж като него би трябвало да е едва ли не благодарен, че другарува с Джей Ти Монтгомъри. Около Джей Ти постоянно се увъртаха момичета, самият Бил се бе оженил само преди шест месеца за една от младите жени, които си падаха по Джей Ти.

Джей Ти не отговори на приятеля си. Само затвори очи и вдъхна с пълни гърди соления морски въздух. Какво блаженство, да се измъкнеш най-сетне от шума на машините, от душната миризма на маслата и от отговорността за други мъже! Тук никой не ти задава въпроси, никой не те дърпа за отговор!

— Ако бях ерген като тебе — продължи мисълта си Бил — щях да ида на Дювол стрийт и да си прекарам царски! Наистина не разбирам защо искаш да прекараш отпуската си на този забравен от Бога остров!

Джей Ти спря за малко сънения си поглед върху Бил и след това се загледа отново в обраслите с мангрови дървета острови около тях. Не би могъл да обясни на градско чедо като Бил какво чувства.

Джей Ти Монтгомъри бе израснал в Мейн на морето, далеч от шума и треската на големия град. Когато другите момчета на неговите години мечтаеха за първата кола, на шестнадесет години той вече получи първата си лодка с платна. Беше едва на осемнадесет, когато прекарваше сам самичък по две-три денонощия в морето и си мечтаеше как един ден ще обиколи света на платна. Тогава обаче японците бомбардираха Пърл Харбър и започна войната. Така той бе…

— Хей! — подвикна Бил и прекъсна мислите на приятеля си. — Само не започвай да мечтаеш още от сега! Впрочем, сигурен ли си, че имаш достатъчно провизии? Нещо ми се струва, че яденето няма да ти стигне. И без това Доли ми проглуши ушите, че си страшно отслабнал…

Джей Ти се усмихна при мисълта за хубавичката съпруга на Бил.

— Имам всичко необходимо — каза той кратко. Хората, родени в града като Бил, не могат да разберат, че морето ти предлага всичко нужно, за да живееш. Носеше си мрежа, въдица, няколко тенджери и прибори. Единственото, с което се бе запасил, беше малко зеленчук. През следващите няколко дни ще си живее царски — свободен от всякакви задължения, далеч от шума… Само при мисълта за това го обземаше лудо нетърпение.

Бил се засмя и цялото му лице затрептя във весели бръчици.

— Дадено, печелиш! Няма да ти се бъркам! И все пак смятам, че си побъркан. Командирът те очаква да се явиш на служба в понеделник сутринта, така че ще те взема в неделя. Доли поръча да ти кажа да си мажеш редовно раните с мехлема, иначе много ще се разсърди. Би предпочела тя да поеме грижата за тебе…

Бил се ухили, като видя как очите на Джей Ти се разшириха от ужас.

— Лично аз мога да издържа на самотен остров само ако до мене има две-три чаровни хубавици, които да пъхат в устата ми сочни резенчета манго.

— О, само не жени! — простена Джей Ти с престорен ужас.

— Знаеш ли, мисля, че за онази сладурана радистката вината си е твоя! — засмя се Бил отново. — За всеки е ясно че тя си търси съпруг. Ти защо не се реши? Препоръчвам ти брака най-горещо!

— Ето това там е моят остров! — заяви Джей Ти, без да обели и дума по въпроса за брака.