Джуд Деверо - Принцесата

Джей Ти гледаше мълчаливо през прозореца на колата. Беше му заповядано да обядва с жена си. След това можеше да разгледа Ескалон, преди да го качат в самолета, за да напусне страната. След като гневът му се бе поизпарил, той чувстваше направо облекчение, че всичко това свърши и може да се върне в Америка.

Снощи беше решил да потърси Арайа и да й се извини за неприятния разговор. Но още не влязъл в посолството и стражата го награби. А по-късно, когато посланикът седна да му обяснява, че никога нямало да стане крал, Джей Ти направо се смая. С усилие успяваше да следи думите на този надут дребен човек, едва можа да проумее цялата история. Арайа била обещала на военните, да постави до себе си на трона американец, ако Америка помогне на нейната страна. Ясно. Сега тя наруши думата си…

Идваше му да се пукне от ярост. Бяха го използвали — и собствената му страна, и Арайа! Сега вече му бе казано, защо е бил избран именно той. Естествено! Корабостроителниците Уорбрук! А и империята на стоманата, която също принадлежеше на неговото семейство. Неговите пари биха могли да изведат тази мухлясала страна от средновековието в двадесетия век!

„Чудя се, наистина, какво искаше тя!“ — помисли си ядно той. — „Най-богатия американец, който се намери…“

А той смяташе, че го избраха, защото й е спасил живота! Арайа се е прицелила в парите му! Съвсем не е чудно, защо веднага се беше съгласила да го направи крал — парите на Монтгомъровци щяха да дойдат добре на Ланкония!

След всичко, което му разказа посланикът, Джей Ти беше казал само:

— Отивам си и ви давам дума, че никога повече няма да й досаждам. Сам ще си стигна до Америка, не се безпокойте! Кажете на принцесата, че ще направя постъпки за развод или за анулирането на нашия брак.

Посланикът обаче бе започнал да мънка нещо за това, че Джей Ти трябва да играе своята роля още известно време, да заловят измамницата, Арайа да заеме своето място…

Джей Ти обаче го отряза: каза му направо, че му писнало от всичките тези сплетни, интриги и лъжи и има едно единствено желание — да напусне страната колкото се може по-бързо.

Тук вече посланикът го обърна на молба. Той трябвало да остане още толкова време, колкото е необходимо на Ланкония и на Америка.

— Днес трябва да ви видят заедно на обяд! Добре е пак да се скарате и да се разделите сърдити. Нейно кралско височество ще направи една разходка в планините. Надяваме се там вече да се помъчат да разговарят с нея. А по време на вечерята един от келнерите ще ви залее със супа. Това ще ви разгневи, ще се сдърпате със жена си, ще си съберете куфарите и ще отлетите за Америка.

Изглеждате дяволски сигурен, че непременно ще се обърнат към Арайа.

— Американското правителство оповести, че договорите за ванадия трябва да бъдат подписани до осем дни. В противен случай Щатите ще гледат на Ланкония като на вражеска страна. Тази декларация ще бъде публикувана, щом принцесата, фалшивата принцеса, естествено, бъде заловена. Сигурен съм, че съветниците на краля ще направят всичко възможно, за да скрият от него вестта за отмъкването на внучката му. В противен случай ще е много разтревожен и няма да бъде в състояние да подпише договорите.

— Но ланконското правителство също може да подпише тези договори.

— Ванадиевите залежи са собственост на кралската фамилия.

Джей Ти се чувстваше разкъсван от вътрешни противоречия. От една страна, желаеше, разбира се, Америка да получи ванадия. От друга, беше му дошло до гуша от интриги, мечтаеше да се махне от Арайа, от жената, която го бе направила на глупак! Значи всичко, което тя правеше в Америка, е било предварително пресметнато! Искала е да получи парите му, за да ги вложи в своята страна!

— Ще остана още двадесет и четири часа в Ланкония. И нито секунда повече!

Посланикът се усмихна измъчено и му подаде ръка, но Джей Ти се направи, че не я забелязва.

В осем сутринта прислужницата поднесе на Арайа чай в стаята й. Цялата сутрин трябваше да следва горе-долу традициите на живота в двореца. Арайа позволи на жената на посланика да й помогне при обличането, направи забележка на камериерката, задето не е лъснала обувките й. Някаква частица от самата нея наблюдаваше с горчиво неодобрение всичките тези действия, но просто й беше невъзможно да възпре постъпките на своето собствено царствено Аз.

В един без четвърт тя се спусна надолу по стълбата. Когато съзря Джей Ти обаче, цялата й арогантност я напусна. С неговото присъствие оживяваха толкова спомени, той й напомняше за плажни празненства…