Джуд Деверо - Принцесата

— Елате с мен!

Джей Ти се обърна и видя въоръжен мъж. Не бе доловил стъпките му. Двигателите на самолета вече бумтяха.

— Ще дойдете с нас, лейтенант Монтгомъри! — повтори мъжът.

— Трябва да се върна на самолета! — Джей Ти се опита да отстрани човека от пътя си, но от храстите изскочиха още трима въоръжени мъже.

— Ще трябва да ни придружите доброволно или насила!

Джей Ти разбра, че всяка съпротива е безсмислена. Четиримата го отведоха до голяма черна лимузина. Още докато влизаше в колата, Джей Ти видя, че самолетът се вдигна във въздуха.

„Проклета да е!“ — скръцна със зъби той. Ясно му бе, че всичко това отново е свързано с Арайа. Как можа да я срещне!

След около четиридесет минути стигнаха до някаква голяма вила, скрита всред дървета.

— Карай така и завий край ъгъла — нареди един от мъжете.

Вътре къщата бе осветена от стотици свещи, поставени в сребърни свещници. От тавана се спускаха стари знамена, стените бяха покрити със скъпи гоблени.

Един от придружителите отвори една странична врата, бутна Джей Ти зад нея и веднага заключи. Помещението беше осветено само в единия си край. На Джей Ти му трябваха няколко секунди, за да свикне с оскъдната светлина.

Висок, посивял мъж беше седнал на челната страна на дълга маса, отрупана със сребърни съдове. Зад стола на възрастния мъж бе застанал едър и як слуга.

— Заповядайте, седнете! — покани Джей Ти сивокосият. — Вечерял ли сте?

— Не обичам да ме карат да правя нещо под заплахата на пистолет! — отвърна Джей Ти и не се помръдна от мястото си.

— Надали някой обича такова нещо. Но все пак живеем във война, в световна война, така че трябва да се примирим с някои неща. Но да се върнем към вечерята. Мога да ви предложа дивеч, заешко, пастет и дори говеждо по американски.

Джей Ти пристъпи към масата. Мъжът беше навярно към петдесетте, но тялото му бе по-скоро младежко. Джей Ти изпита изкушението да попита, дали не е бил борец…

— Нед — каза мъжът, — налей на нашия американец малко вино.

Джей Ти сви рамене, приседна на другия край на масата и започна да пълни чинията си.

— Има ли нещо толкова важно, че трябваше да изпусна самолета си?

— Вашият президент и аз бихме искали да ви помолим за една услуга.

Джей Ти изпусна вилицата си.

— Рузвелт?! — Той изгледа мъжа недоверчиво и недоумяващо. — Кой сте вие всъщност?

— Аз съм кралят на тази страна.

— Но аз чух, че сте на смъртно легло! Не ми изглеждате много болен!

— Ще ви помоля да говорите с друг тон на Негово величество! — изпръхтя великанът, застанал зад краля!

— Нед неуморно бди за моето благополучие! — усмихна се кралят. — Мисля обаче, че не е необходимо един американец да се държи коленопреклонно към мене. Предполагам, че внучката ми вече пътува към Ескалон?

Джей Ти замълча. Според неговите сведения кралят нямаше и понятие за събитията, които бяха объркали живота на неговата внучка. Сега излезе, че кралят май е твърде добре информиран! Джей Ти не искаше да изиграе всичките си козове и да съобщи на краля всичко, което знаеше. Затова каза простичко:

— Защо не ми разкажете всичко, което знаете?

— Добре — отвърна кралят. — Мисля, че всичко е започнало веднага след пристигането на внучката ми в Америка. Била е отвлечена, по всяка вероятност от някой ланконец, стреляли са по нея. Вие сте рискували живота си, за да я спасите. Ще ви бъда вечно благодарен за това!

— Моля ви, няма защо. За мене беше удоволствие.

— Ах, да! — кимна кралят. — Ванадия! По онова време Арайа се бе съгласила вече да го дадем на Америка. Така ли е?

— Точно така.

Кралят се усмихна:

— Вие бяхте избран за съпруг. И трябва да призная, родословното ви дърво е твърде впечатляващо за един американец!

Джей Ти продължаваше да се храни мълчаливо.

— След това двамата сте живели в Ки Уест, където сте мобилизиран. Внучката ми е била обучавана да се държи като американка… Трябва само да ми разкажете нещо повече за онази снимка на Арайа с майка ви. Видях я във вестника. Майка ви е много хубава жена.

— Но е вече омъжена. Не бихте ли могъл да разказвате малко по-бързо? Искам да напусна тази страна и да се върна у дома. Имам военни задачи и не мога да си позволя да се откъсвам по-дълго от службата си.

— Хм, да. Вашата военна служба. Да ви предложа още малко вино? — Кралят даде знак на Нед да напълни отново чашите. — И така, моята внучка се върна и с помощта на този бъбрив невротик американския посланик, отново зае мястото си в двореца. И пак, разбира се, излага живота си на опасност.