Джуд Деверо - Принцесата

Джей Ти престана да дъвче.

— Беше ми казано, че ще я охраняват!

— Но на кого мога да вярвам? Нед е единственият, за когото с положителност зная, че не е забъркан в заговора. Но той трябва да бъде с мен, не мога да се лиша от него. Не вярвам нито на съветниците на Арайа, нито на родствениците, нито на нейните придворни дами.

— Не можете ли да разберете кой постави онази двойница на мястото на Арайа? Това би могло да хвърли светлина върху случая.

— Аз я изпратих в Америка — отвърна кралят. — След като вашият президент ми съобщи, че внучката ми е изчезнала, веднага помислих за риска, който заплашва моята страна. Просто искаха да принудят Ланкония да влезе във войната. Изпратих Нед на юг да доведе братовчедката на Арайа, която изглежда точно като нея, разликата е може би в някакви пет-шест фунта в теглото. Трябваше да я представим като моята внучка.

— А Арайа мислеше, че вестта за нейното отвличане може да ви убие.

Кралят разглеждаше чашата си с вино.

— Нужно е много повече, за да ме убие. На първо място стоят моите задължения и благото на страната. Няма място за лични чувства.

— Тя много прилича на вас.

Кралят се опита да скрие усмивката си.

— Вашите разправии с Арайа са ми добре известни. Тя е отлична актриса, нали?

— Какво искате от мене? — прекъсна го Джей Ти.

— Бих искал да останете в Ланкония.

— Никога, докато съм жив! — извика Джей Ти и стана от масата. — Искам да се махна оттук! Моята страна воюва и съм й нужен!

— Вече ви е намерен заместник.

— Не са много хората, които разбират от корабостроене колкото мене — заяви гордо Джей Ти. — Не могат лесно да ме заместят.

— А какво ще кажете за Джейсън Монтгомъри? Поел е преди два дни вашите задачи. Бива ли го?

Джей Ти преглътна и седна отново на стола си. Джейсън Монтгомъри беше най-малкият брат на баща му и знаеше толкова много за корабостроенето, че винаги бе блестящ пример за своя племенник Джей Ти.

— Това, разбира се, е друго нещо. А кой помага на баща ми в корабостроителниците?

— Майка ви и един от братята ви. Бил е ранен и предпочита, докато е в отпуск по болест, да прекарва времето си в корабостроителницата.

— Изглеждате дяволски осведомен! — изръмжа Джей Ти сърдито.

Нед направи светкавично няколко крачки към него, но кралят го възпря.

— През последните седмици се интересувах много за вас и за семейството ви. Исках да разбера, дали мога да ви се доверя.

— Ако бях на ваше място, на никого не бих имал доверие. Не съм виждал досега друго такова място, оплетено цялото в интриги.

— Съгласен съм с вас. Това е именно причината да търся някой, който е абсолютно необвързан, за да охранява внучката ми.

Джей Ти отпи глътка вино.

— Имате ли нещо против да ми обясните защо цял свят се е втурнал към тази затънтена страна? Толкова ли е ценен този ванадий?!

— Ванадият не. Но уранът — каза кралят. — Веднага след избухването на войната в Ланкония бяха открити значителни залежи на уран. Направих всичко възможно, за да запазя това в тайна. Разбирах много добре, че в противен случай някои европейски страни ще се опитат да навлязат в Ланкония, за да се доберат до урана. Но някой е узнал тази тайна. Този някой ламти за власт и знае, че Арайа не би се поддала на никакви заплахи. Ето защо се опита да я премахне от пътя си.

— Но аз не вярвам, че вие ще се откажете без борба! Или греша?

— Навярно аз съм следващият в списъка на атентаторите. В такъв случай внучката ми Евгения, по-малката сестра на Арайа, ще стане кралица. А Евгения не е достатъчно стабилна…

— Имате ли някакви подозрения?

— Би могъл да бъде всеки, или дори група хора. Искам вие да останете, за да ги открием или поне за да предпазим Арайа.

— Тя е толкова твърдоглава, че не би ме слушала за нищо. А и всичко това не ме интересува. Родината ми воюва. След като не съм нужен повече в Ки Уест, бих могъл не по-зле от другите да се бия на фронта!

— Ала тук другите биха се справили много по-зле от вас! Казах на вашия президент, че Америка ще получи всичкия уран, ако той ми осигури вас.

Кралят подаде на Джей Ти някакво писмо, върху което имаше печат „Секретно“.

Джей Ти отвори плика неохотно, предполагаше какво пише в него. Писмото бе от Франклин Делано Рузвелт — молеше го да остане в Ланкония, тъй като там би бил по-полезен на Америка, отколкото където и да било другаде.

— Да можеше да ме изпрати в някоя фронтова част! — промърмори Джей Ти и остави писмото настрани.

Кралят сложи в устата си зърно грозде.