Джуд Деверо - Принцесата

— Защо тази заповед ви натъжава толкова много? Ще живеете в дворец, уникален по своята хубост. Цялата ви работа ще се състои в това, да придружавате моята внучка при утринната й езда. Ще имате най-изискана храна. Защо, за Бога, искате да идете да ви убият на фронта?!

— Защото не желая да видя отново вашата внучка, затова! Тя е една разглезена хлапачка, която смята, че хората са й някакви марионетки. Уморих се от нея!

— Разбирам. Вашето нежелание е от чисто лично естество. Американците винаги ли поставят личните си нужди над благото на страната си?

— Обикновено не го правим. Това е само… — Джей Ти замълча за известно време. След това каза решително: — Моята страна е по-важна. Ще ви, помогна във всяко едно отношение.

— Тогава ще ви помоля да останете и да бдите над моята внучка — каза кралят. — Не съм свикнал да моля, но сега наистина го правя. За вас Арайа може да е известен проблем, ала за мен тя е всичко. Тя е любвеобилна, сърдечна и благородна. Тя представлява бъдещето на Ланкония. Съжалявам, че вашите впечатления от нея са други.

— Тя може да бъде много мила — съгласи се Джей Ти колебливо. — Какво се иска от мене? Искам да кажа, ако приема. Как ще имам достъп до нея?

— Ще кажа, че съм се запознал с вас, когато самолетът ви се е приземил наблизо поради авария, и че толкова сте ми харесали, че съм ви назначил за технически консултант. Или не, по-добре ще е да кажем, че вашият президент ви е командировал тук, за да контролирате товаренето на ванадия. Няма да имате никакви други задължения. Ще се радвате на респект и уважение от страна на всички тук.

— А как ще бъде с хората, които знаят, че Арайа е всъщност Кети Монтгомъри?

— Ще проклинат своя крал, който се меси където трябва и където не трябва.

Джей Ти остана замислен, преди да вдигне глава:

— На мен не ми е достатъчно да следвам като сянка принцесата. Бих искал да променя някои неща в тази страна!

Кралят трепна и се взря в него осторожно:

— Какво възнамерявате да правите?

— Системи за напояване, язовири. Просто искам да запозная тази страна с двадесетия век!

Този път кралят не можа да скрие своята изненада.

— Вие сте запознат с нашите проблеми? Колко странно… Разбира се, че можете да окажете помощ на нашето население. Бих го приветствал! — Кралят помълча известно време. След това заговори малко несмело: — Искам да ви попитам още нещо, лейтенант Монтгомъри. Някакъв си генерал Брукс описал пред вашия президент как изглеждала моята внучка в Ки Уест. Мислите ли, че докладът му отговаря на истината?

Джей Ти се засмя.

— Да не би там да се казва нещо за навити на ролка коси, сини джинси, карирана риза и… шумна музика?

Кралят поклати глава.

— Нещо такова. Никога не съм я виждал така. Нейната майка, снаха ми, знаеше, че Арайа трябва да стане кралица, така я и възпитаваше, никога да не показва своите чувства. Кажете, да сте видели някога Арайа да плаче?

— Само веднъж.

Кралят погледна замислено своя гост.

— Тя се е разкрила дотолкова пред вас? Не знаех, че сте били толкова близки.

— Знаете ли, има две Араи. На първо място Арайа, моята съпруга, която е много… — Джей Ти се усмихна — Ами да, много миличка. На второ място е другата, принцеса Арайа, една надменна фукла. Точно тази Арайа не мога да понасям, а имам чувството, че след пристигането в Ланкония у нея все повече се проявява това плашило.

Кралят не откъсваше очи от чашата си.

— Може би бихте могъл да я накарате да не бъде чак толкова, как го казахте, фукла?

Не, благодаря! — Джей Ти стана и бутна стола си назад. — Оставам тук, за да я охранявам и да подпомогна донякъде вашата страна. Ако зависи от мене, нека спокойно да си остане и надменна, и фукла. Дори така ще съм по-спокоен, защото няма да рискувам да се приближа прекалено много до нея.

— Боите се, че може да се влюбите в нея? — попита кралят тихо.

— Да. Достатъчно тежко беше, че вече се сбогувахме веднъж. Да се наложи втори път, би било истинска катастрофа. Поне така мисля аз.

— Да, разбирам — кимна кралят. — Няма съмнение, че ще се наложи отново да я напуснете. Вашето правителство би трябвало да се запознае малко по-добре с нашите закони. Не е възможно Арайа да бъде законно омъжена за американски гражданин. В такъв случай тя или би трябвало да абдикира, или народът на Ланкония би трябвало да се обърне към вас, лейтенант Монтгомъри, с молба да останете. Но това е твърде малко вероятно.

— Тя не би трябвало да абдикира. Дори и да иска, никога не бих го допуснал! А впрочем и аз не бих желал да ставам крал, дори и да ми предлагат! Така. Ще може ли някой да ми покаже моята спалня или ще трябва да прекарам нощта в някое от подземията?