Джуд Деверо - Принцесата

На едната стена на спалнята имаше редица от замаскирани врати — те водеха към гардеробите, всеки един от тях голям поне колкото спалнята й в Ки Уест.

В първия гардероб бяха дневните рокли и костюми. Стотици ръчно бродирани, копринени блузи, цял строй от изящни, шити по поръчка костюми и цветни облаци от копринени рокли.

Арайа взе една от закачалката и се загледа с неодобрение в рязко вталения корсаж. „Няма едно нещо, което да пада свободно!“ — въздъхна тя. Но нежният допир на коприната все пак й достави удоволствие.

Във втория гардероб блестяха балните й рокли и натруфените скъпоценни одежди за официални случаи. Всяка рокля беше поставена в специално шит памучен калъф с прозрачна горна част, за да се избират по-лесно.

Третият шкаф беше пълен с неизбежните аксесоари — шапки, ръкавици, чанти и чантички, обувки, шалове… Цяла стена от този шкаф беше наредена с бельо: пликчета и ризки, нощници и пижами, и тези тягостни ластични корсети… Арайа изкриви лице в гримаса и продължи по-нататък.

В четвъртия долап бяха прибрани зимните й дрехи — кожите й и топли пухкави вълнени неща. Зад едно от огледалата беше сейфът за скъпоценности. Арайа не можа да устои — отвори огледалото като стенна вратичка и нагласи внимателно цифровата комбинация. В стената се разкри цяла редица от облицовани с кадифе чекмедженца. Червеното кадифе — комплектите. Колиета, гривни, обици… Черното кадифе — пръстените, жълтото кадифе — часовниците, зеленото кадифе — брошките. Чекмеджето с бяло кадифе бе определено за диадемите от перли, диаманти, рубини и смарагди…

С нежна усмивка Арайа отваряше чекмедже след чекмедже. Всяка скъпоценност имаше своя история, всяко едно от тези прекрасни украшения е било някога притежание на друга жена. Арайа беше наследила всичко, защото тя беше бъдещата кралица.

Тя уморено затвори сейфа и оправи огледалото над него. Отвън се разнесе шум от стъпки. Арайа излезе от гардеробната и се озова лице в лице с лейди Верта.

— Много добре. Виждам че се запознавате с гардероба на принцесата.

Арайа не възнамеряваше да позволява на тази жена повече волности.

— Как се осмелявате да влизате в покоите ми без разрешение? — възкликна гневно тя.

Лейди Верта остана за миг слисана, но бързо се съвзе:

— Не е нужно да играете театър и пред мен. Аз зная коя сте. Трябва да поговорим за довечера. Граф Джулиън е тук.

— Не желая да говоря за каквото и да било с вас.

И Арайа се отправи към вратата на салона.

— Почакайте за малко! — извика лейди Верта и хвана Арайа за ръката.

Арайа цяла потръпна от чуждия допир. Сега вече тя не беше жената, която играе на принцеса. Тя беше самата принцеса.

Лейди Верта отстъпи стресната, но пак повтори:

— Ние трябва да поговорим за това! — Гласът й беше неузнаваемо омекнал.

— Повикайте моите придворни дами! — заповяда Арайа и й обърна гръб. — Искам да се преоблека за вечерята.

Арайа избра дълга бяла рокля, закопчана по врата, цялата обшита с хиляди перли. Лейди Верта й подаде обиците с дълги висулки с диаманти, като направи всичко така, че Арайа да не види къде е сейфът. Явно се страхуваше, че американката може да открадне нещо.

— Толкова се радваме, че сте отново здрава, Ваше кралско височество! — побързаха да заявят останалите три придворни.

Една от камериерките я изгледа критично:

— Нейно кралско височество е отслабнала! В Америка тя беше по-пълничка…

Арайа хвърли унищожителен поглед на момичето:

— Запазете за вас личните забележки! Облечете ме!

Наистина беше страшно трудно да издържиш и да не изгубиш търпение! Ако се обличаше сама, Арайа би се справила два пъти по-бързо. Тежките твърди фусти й бяха познати, но опротивели. И последните следи от американската Арайа бяха заличени, когато камериерката опъна късата й коса и успя да я прибере в нисък кок. В това време секретарката седеше зад един параван и й четеше на глас графика за следващия ден:

— Девет часа, езда; десет и тридесет, посещение в новата детска болница, в един часа ще обядвате с трима от членовете на коронния съвет, за да обсъдите договора с Америка за ванадия; в два часа — раздаване на златни часовници на заслужили чиновници от железниците; в четири — чай със съпругите на членовете на коронния съвет; в пет и половина сте на сказка за насекомите в Балеанските планини в Академията на науките; в седем часа се връщате у дома и се преобличате за вечерята, определена за осем и половина; в десет вечерта…