Джуд Деверо - Принцесата

Арайа отвори очи и се опита да се съвземе.

— Това исках да зная.

Джулиън й се усмихна сърдечно.

— Ти си една чудесна, привлекателна жена. Как можеш да се съмняваш, че не жадувам да те притежавам?

— Ами аз… аз досега още не съм мислила за това.

— Случило ли се е нещо? — запита той загрижено. — Днес на вечерята ми се стори различна. Като че ли нещо те тревожи.

Арайа се изненада, че е успял да долови това! Тя се усмихна в себе си. На времето се беше съгласила с този годеж, без много-много да мисли за брак. Беше се интересувала много повече от неговия достопочтен род и неговото образование, отколкото от мъжките му качества. Сега обаче тя вече знаеше какво се случва в брака между мъжете и жените.

— В Америка — започна тя колебливо — видях влюбени двойки, които се държаха за ръце и се целуваха по пейките.

— Винаги съм смятал, че нещата в Америка са по-различни — отбеляза Джулиън неодобрително.

— Америка е чудесна страна! — възкликна Арайа. — Там всичко е устремено напред. Нищо не остава едно и също, всичко се променя. Там хората не са смазани от мисълта за някаква прашасала традиция! Те са обърнати с лице към всичко ново.

— Целуващи се двойки в един парк не са нещо ново — каза Джулиън и се засмя развеселен. — Все забравям колко млада си още! Никога не си изглеждала като жена, която очаква да бъде ухажвана. Ти прие моето предложение за женитба, без да очакваш нещо повече от едно ръкуване и един пръстен. Или греша?

— Не, но в Америка се случи нещо…

— Когато видя любовните двойки, ти се запита какво ли ще бъде, когато ти бъдеш обичана, така ли?

— Да. Нещо такова — промълви тя и го погледна право в очите. — Ето какво, Джулиън. Бих искала бракът ни да е нещо истинско. Да бъде истински брак. Не желая да бъда нещастна. Искам нещо повече от един брак по разум, сключен по политически съображения. Аз съм жена и искам да бъда обичана заради самата мен, а не заради моята корона!

Джулиън изглеждаше истински развеселен.

— Нищо не е по-лесно за мене! Искаш ли да започна да те ухажвам? — Той взе ръката й и плъзна устни по дланта й. — Искаш ли да ти нося всеки дек набран от мене букет от свежи полски цветя? Или да ти пея любовни песни под прозореца? Или да шепна горещи любовни клетви в сладкото ти ушенце?

— Като начало това е достатъчно — каза Арайа, докато го наблюдаваше как целува ръката й.

— Ще се срещнем утре на разсъмване и ще пояздим заедно.

— На разсъмване?! Но по програма трябва да яздя в девет!

— Промени го! — разпореди се той. — И така, ще те чакам. Но сега трябва да те отведа обратно до Двора на белия кон. Там можем да влезем в двореца незабелязани.

Той се обърна и понечи да изостане зад нея, но след това се усмихна и я хвана под ръка.

Когато стигнаха в двора, Арайа се взря в лицето му.

— Би ли ме целунал още веднъж, Джулиън? — Той хвърли поглед към прозорците на двореца, явно се колебаеше. — Моля те, Джулиън! Трябва да разбера дали бракът ни ще бъде сполучлив. Трябва да забравя…

Той сложи два пръста на устните й:

— Всеки от нас има нещо, което иска да забрави. А сега ще те целуна, докато желанието в теб стане непосилно, любима моя!

Той я притегли бавно в прегръдките си и я целуна така, че тя се почувства като Рита Хейуърт и Бета Грейбъл, взети заедно.

Джулиън се откъсна от нея…

— А сега върви! — заповяда той усмихнат. — Ще се видим утре в зори.

Тя се обърна да си тръгне, но той се пресегна и отново я хвана за ръката.

— Щом целувките ти помагат да забравиш всичките си опасения, знай че утре по обед вече ще страдаш от амнезия! — Той я пусна и тя изтича в палата.

Лейди Верта я очакваше.

— Какво каза той? Усъмни ли се в нещо? Той беше толкова близък с принцеса Арайа, че сигурно е забелязал, че сте нейна двойница.

Тази жена започна да й досажда. Арайа се обърна надменно към нея:

— А сега вървете да спите. Тази вечер не се нуждая повече от вас.

— Но аз…

— Вървете си! — изсъска Арайа.

— Слушам, Ваше кралско височество! — каза лейди Верта и напусна салона.

В спалнята Арайа остави мълчаливо камериерките да й облекат нощницата. След това жените се оттеглиха, като й пожелаха лека нощ.

Докато се нагласяваше удобно в леглото, Арайа си помисли, че от много дни не се е чувствала толкова добре. Може пък животът й да не е толкова лош, въпреки че не може да бъде вече с Джарл Монтгомъри. Може би ще успее да го забрави. Граф Джулиън е човекът, от който Ланкония има нужда. Той ще е отличен съпруг. Само ще трябва да се влюби в него. Ако се съди по целувките му, това няма да е чак толкова трудно.