Джуд Деверо - Принцесата

Но докато заспиваше, я споходиха неочаквани образи: Джарл във ваната; Джарл, който хвали пилето, което е приготвила за вечеря; Джарл, който гали настойчиво и нежно гърдите й…

Точно беше задрямала, когато вратата се отвори и някой светна лампите. Всред някаква вихрушка от коприни, руси коси и бляскави диаманти до леглото й се приближи бързо принцеса Евгения.

— Ох, толкова ми липсваше! — извика Гена и притисна сестра си в прегръдките си. — Само не ми казвай, че трябва да се държа прилично и да те оставя! Цяла нощ съм пътувала, за да дойда час по-скоро при тебе. А ме придружаваше най-страхотният мъж, който можеш да си представиш! Толкова се зарадвах, като разбрах, че вече си добре и можеш да приемаш посетители! — Тя прегърна Арайа сърдечно. — Казаха ми, че едва не си умряла! А знаеш, че аз не съм родена за кралица!

Арайа се засмя и се отдръпна малко, за да вижда по-добре сестра си:

— А и не бих ти пожелала да ставаш кралица.

— Ох моля ти се, не ме отпращай сега!

— Не, разбира се — успокои я Арайа. — По-добре разкажи нещо! Разказвай за всичко, което се е случило, докато отсъствах!

Гена се излегна на леглото.

„Колко е хубавичка! — помисли Арайа ревниво. Толкова свежа и модерна. Би могла да спечели всяко състезание по красота в Америка. Жалко, че е толкова вятърничава!“

— Ох, всичко си беше както го знаеш. — Гена театрално въздъхна. — Тук никога нищо не се случва. Но ти беше в Америка! Срещна ли много военни? Всички ли са такива страхотии като моя американски войник?

— За какво става дума всъщност? — попита Арайа, станала изведнъж подозрителна. — Да не си се влюбила отново?

— Недей да ми се караш, Арайа! Дядо го е наел. Представи си, моят войник ми позволи да карам заедно с него по шосетата! Дори седях през цялото време на предната седалка, до него! Отначало беше много резервиран към мене, но аз успях да го размразя! Невероятен мъж! А бил и интелигентен, дядо ми го каза! Ох, Арайа, ще бъдеш очарована! Поне се надявам да е така, защото дядо го праща всъщност тука, за да работи с тебе.

— С мене? И по какви въпроси?

— Не зная. Лично аз мисля, че са го изпратили да ни разтърси хубавичко и да създаде малко ред. Досега не съм видяла дядо да харесва някого толкова много. Представяш ли си, всяка вечер седяха до сред нощ да ядат и пият заедно, а и да си разказват разни неприлични истории. Нед едва не се пукна от възмущение, но дядо изглежда толкова добре, колкото не е изглеждал от години!

Арайа седна в леглото, с изправен гръб, като че изобщо не бе заспивала.

— Ще ти бъда благодарна, ако най-после стигнеш до същината на въпроса. Какво прави тук този американец? Заради ванадия ли е тук?

Очите на Гена почти се затваряха за сън.

— Миличка Арайа! Не може ли да спя при тебе? Моята стая е толкова далече! Извикай една от камериерките да ме съблече и да ми донесе нощница!

— Хайде! — каза Арайа нетърпеливо. — Аз ще ти помогна при събличането, а можеш да вземеш някоя от моите нощници.

Гена я погледна ужасена:

— Да облека чужда нощница?

— Стига си се преструвала! В Америка съм спала на чаршафи, които преди това са били ползвани от съвсем непознати хора!

— О, не! — простена Гена и не намери повече думи.

Арайа дръпна сестра си да стане и започна енергично да я съблича.

— Сигурна ли си, че ще можеш? — В гласа на Гена се прокрадна съмнение.

— Щеше да е много по-добре, ако не стоиш като вдървена! Вдигни си ръцете! Та защо дядо е наел този американец?

— Въпросът е за някакви язовирни стени, струва ми се. Боже колко добре изглежда! Ох! — изписка тя. — Я по-добре извикай моята прислужница!

— Чакай, Гена! — каза Арайа меко. — И как се казва този американец?

— Лейтенант Джарл Монтгомъри. Толкова е сладък и… Арайа? Къде хукна? Не можеш да ме оставаш така, по долни дрехи…

— Иди и си потърси нощница в шкафа. Можеш да я облечеш самичка, много е просто! Къде е настанен лейтенант Монтгомъри?

— В стаята на Роуън. Виждаш, колко много държи дядо на него. Но мисля, че вече спи, Арайа! Не ме оставяй сама! — Гена едва не се разплака, но Арайа бе изчезнала вече.

Арайа се затича по безкрайните дълги коридори и гостни, в които нощем нямаше стража. Най-после стигна до една вита стълба и се спусна надолу. Край нея минаха две момчета от гвардията, които си говореха нещо и се смееха. Тя се сви в една от нишите, прилепила гръб до стената.

Почти без дъх отвори вратата на стаята на Роуън. Огромното легло с балдахин беше истински шедьовър на резбарското изкуство, със завеси от тежък червен брокат. Целите стени бяха облицовани с искрящо червена коприна.