Джуд Деверо - Принцесата

— Граф Джулиън ви чака и губи търпение…

Полуспяща, Арайа скочи от леглото и залитна към банята. В съзнанието й бавно изплуваха събитията от миналата нощ. Днес започва новият й живот — ще направи с Джулиън една романтична разходка всред горския полумрак…

Тя пристъпваше от крак на крак нетърпеливо докато камериерката я обличаше в костюма за езда. После се запъти с бързи крачки към конюшните.

— Добро утро, Ваше височество! — поздрави я Джулиън. Но когато конярчето изчезна в един от боксовете, Джулиън се приведе към нея и прошепна. — Или е по-добре да кажа „любима моя“? Изглеждаш очарователно!

Арайа поруменя.

— Когато сме насаме, можеш да ме наричаш както желаеш.

— Тогава бих искал още сега да те наричам „моя съпруго“ — възкликна той. — Потегляме ли? Само след час ще сме вече в гората, сами! А там вече ще имаме достатъчно време за самите нас.

Смущението на Арайа нарастваше все повече.

— Е, графе, с това „сами“, имате предвид навярно трима ни? Защото и аз ще яздя с вас! — От сянката на портала излезе Джей Ти.

— Вие?! — хлъцна Арайа…

— Познаваш ли този човек? — изуми се Джулиън като местеше очи от единия към другия.

Арайа присви очи.

— Имах нещастието да се запозная с него в Америка. Имахме… делови контакти.

Джей Ти се усмихна!

— Става въпрос за закупуването на ланконския ванадий.

Джулиън се изпъчи решително и хвана Арайа за лакътя:

— Нейно кралско височество ще ви обърне внимание след своята сутрешна езда.

— Не — каза Джей Ти и застана пред конете. — Няма да стане така. Виждате ли, в Америка възникнаха някои трудности и ние…

— Трудности? — попита Джулиън засегнат. — За какво говори той?

— Нищо особено — позамаза думите си Джей Ти, преди още Арайа да може да се намеси. — Някои хора създадоха на принцесата известни неприятности. За да запазим своите интереси, Америка изпрати двама военни, като доказателство за това, че имаме сериозни намерения. Колегата ми остана при краля, а аз трябва да охранявам принцесата.

Джулиън стисна още по-силно ръката на Арайа.

— Убеден съм в добрите намерения на вашето правителство, но в моята компания Нейно кралско височество е напълно сигурна и не се нуждае от друга охрана.

Джулиън понечи да тръгне към конете, но Джей Ти прегради пътя му.

Човек не би могъл да си представи по-голяма противоположност от тези двама мъже: Джей Ти, висок, мургав, с кожа, загрубяла от непрекъснатия престой на открито, и граф Джулиън, дребен, изфинен, с изящно гледани ръце.

— Съжалявам, графе! — каза ледено Джей Ти. — Или ще дойда с вас, или тя ще остане тук!

Обзет от нетърпение, графът заудря безжалостно със своя бич излъсканите си до блясък ботуши.

— Вашето държане е просто…

— Ама какво има, графе? — запита Джей Ти дружелюбно. — Да не би да се страхувате, че ще смущавам вашето уединение? Аз ще си стоя настрана.

Той намигна на граф Джулиън, чието лице стана тъмночервено от гняв. Джей Ти се усмихна:

— Трябва едно да знаете: ако не придружавам принцесата, спукана е работата с ванадия! Защото моята страна никога няма да тръгне да купува метал от държава, която се държи толкова враждебно. А в такъв случай ние ще знаем как да направим така, че и никоя друга страна да не влезе в преговори с вас. Просто ще обявим война на Ланкония. А това пък ще означава, че вие ще станете крал на една опустошена от бомби страна, отгоре на всичко и банкрутирала! Нали ме разбрахте?

След тези думи Джей Ти им обърна гръб и се отдалечи. Арайа сви рамене и примижа ядосано:

— Той изобщо не говори сериозно! — каза тя на Джулиън.

— Внимавай! Поемаш риска, който означава война и бедност! Изненадваш ме! Нима благото на твоята страна означава толкова малко за тебе?!

Арайа изскърца със зъби. В главата й се мерна мисълта: кое ли плаши повече Джулиън, войната или бедността? Погълната от тази мисъл, тя се остави Джулиън да й помогне да възседне коня.

— Той ще язди след нас, така че всъщност ще бъдем почти сами — каза Джулиън, като че се извиняваше и целуна ръката й.

Тя се дръпна машинално, но после се насили да му се усмихне. Няма да позволи на лейтенант Монтгомъри да й развали разходката! Ще му даде да се разбере на този американец! Много е вероятно той изобщо да не може да язди.

— Ще тръгнем по северната пътека, която води до Зъбера на Роуън.

— Но, Арайа! — възпротиви се Джулиън. — Сигурна ли си? Помисли само колко време не си яздила!

Тя се наведе към него:

— Може би по този начин ще можем да се откъснем от нашия придружител и да останем най-после сами. — И тя го погледна с най-изкусителния си поглед.