Джуд Деверо - Принцесата

— Ох, не! Аз… исках да кажа…

— Олеле, гледайте само! — стресна ги гласът на Джей Ти. — Графе, намерих ви коня! — Той подтичваше наред с жребеца, като оръженосец край своя рицар. — Опасно животно! — В тона на Джей Ти имаше страх. — Късметлия съм, че не яздя такъв дявол… — Той подаде юздите на дребничкия граф. — Нося си шише уиски. Ще гаврътнем ли по едно?

— Ще гаврътнем?! Уиски! — възкликна Джулиън подигравателно. — Арайа, ние специално трябва да се връщаме. Искам да изпратя веднага телеграмата. Или не, по-добре ще е да се свържа по радиото с този американски президент, как му беше името… Рузвелт? Ще му изпратя радиограма и ще протестирам, че ни е въвлякъл в тази ситуация.

— Вие можете да влезете в радиовръзка с президента Рузвелт? — изненада се Джей Ти. — Вие трябва да сте много голям човек! Толкова голям, че дори и дребният ви ръст вече се компенсира, не е ли така?

Арайа застана между двамата мъже, защото Джулиън беше вдигнал камшика си.

— Джулиън, моля! Така само ще предизвикаш американското правителство. Остави ме аз да поговоря с него. Моля те!

Джулиън се завъртя на токовете си и отиде към потока.

— Държиш се като последен простак! — просъска тя към Джей Ти, когато останаха сами. — Къде си се научил да яздиш така добре?

Той й се усмихна, с грейнало от радост лице.

— В Колорадо, на гърба на най-проклетите мустанги, които братовчедите ми Тагърт можеха да изнамерят.

— Достатъчно лошо е, че се правиш на тъп идиот, но тази твоя ревност е непоносима!

Усмивката му изчезна моментално.

— Ревност?! Откъде, по дяволите, си толкова сигурна, че твоето графче не иска да те убие? Може той да е организирал отвличането в Ки Уест! Може да иска да те премахне, за да може да се ожени за твоята вятърничава сестра.

— Моля те да не забъркваш сестра ми! — Арайа млъкна рязко. — Впрочем… какво правихте вие двамата, докато бяхте заедно при дядо? Като се върна снощи в къщи, тя говореше само за тебе.

— Така ли? — Джей Ти се ухили. — Тя е едно сладко малко маце.

— Как се осмеляваш! — възкликна тя и сви ръце в юмруци.

— Дръж се по-настрана, принцесо. Защото идва твоят малък вихрогон. Предупреди го, да не ме закача. Ако посмее да ме удари с камшика си, ще му го навия около тънкото вратле! Тъкмо ще му стигне за четири намотки!

— Остави ни сами! — изсъска тя, когато Джулиън приближи до тях. — Остави ни най-после на спокойствие!

— Първо трябва да разбера, дали човек може да му вярва — каза Джей Ти тихо, а след това продължи вече на висок глас: — Графе! Принцесата току-що ми натри носа така, че чак ушите ми писнаха. Много съжалявам, честно ви казвам, но наистина не знаех как да се отнасям към кралските роднини. Нали ние, американците, не сме свикнали на херцози, графове и тям подобни! Сега можете да си продължите ездата. Ще бъда тих като мишка!

Граф Джулиън беше свикнал цял живот около него да се навъртат хора, готови да му служат — прислужници, които, изпълнени със страхопочитание, си знаеха мястото. И сега Джулиън сметна, че и американецът е стигнал до прозрението, че графът стои по-високо от него. Той се обърна към Арайа:

— Нека се поразходим малко, любима! Можем да обсъдим подготовката за сватбата. Най-много до три месеца трябва да се оженим! Точно ще бъде есен и можем да прекараме медения си месец в този очарователен горски дворец!

— Не мога да кажа. Като гледам как целият свят е пламнал в тази война…

— И все пак хората, се женят. Те имат нужда да се откъснат малко.

— Напълно съм съгласен с това, принцесо! — екна гласът на Джей Ти зад тях. — Вие сте такава хубава, щастлива двойка! Заслужава си да споделите със света своето щастие. Принцесата ще бъде в дълга бяла рокля, символ на нейната невинност, а на главата си ще носи някоя, от онези диамантени корони… Само че не бива короната да е много висока, за да не стърчите над Негово кралско графство… Ох, просто отсега ви виждам пред себе си!

Граф Джулиън отново вдигна бича.

— Разбира се — продължи Джей Ти, — Америка ще поеме разноските по сватбата, нещо като малка благодарност заради ванадия.

Камшикът отново падна надолу.

— Мисля, че ще е по-добре да се върнем в двореца — предложи Джулиън и поведе Арайа.

Арайа беше бясна от гняв. Закле се, че ще даде на Джей Ти да се разбере.

Лицето на Джулиън приличаше на каменна маска, докато помагаше на Арайа да възседне коня.

— Нещо погрешно ли казах? — попита Джей Ти и погледна Арайа — самата невинност!

Тя не отговори, но пришпори коня си и настигна Джулиън.